Денят най-накрая дойде. Ти си на 5!
Не е тринадесет. Шестнадесет. Двадесет и една.
Но 5, звучи сякаш си толкова… голяма! Навършването на 5 години означава, че почти си приключила с детската градина. Че (почти) можеш да плуваш сама. Че можеш да тичаш свободно в парка, без постоянно да се обръщаш, за да ме видиш – освен, разбира се, ако не искаш да ме впечатлиш с нещо, което правиш.
Пет означава, че все още си дете, но и си толкова независима.
Обличаш сама дрехите си. Сама подреждаш чинията си. Сама си взимаш напитка от хладилника.
Чувствам те по-малко като бебето ми и повече като момичето ми.
Може би защото си единствената ми дъщеря, 5-те годинки ми се струват толкова прекрасни и горчиви. В тези кратки 5 години изгубихме семейството си (заради развод), създадохме нови (ти с татко ти и ти с мен), загубихме дома си - и си направихме нов, аз и ти. Аз се върнах на работа и ти отиде в детска градина, след прекрасни две години и половина, прекарани у дома.
Ти порасна толкова много и ме направи толкова горда и в същото време, ти, дъще, ме накара да порасна. Да те карам да се гордееш. Когато се чувствам преборена и претоварена от живота, ти си там, надеждна и устойчива като малък енергичен войник, който ми напомня, че има толкова красиви малки неща в живота, които всъщност са големи неща. Напомняш ми да спра и да помириша розите. Напомняш ми да се наслаждавам на живота такъв, какъвто е и, да спра да се тревожа за няколко минути какъв не е.
Всеки момент от детството ти - от доброто (когато се научи да четеш) до лошото (когато ми се сърдеше след развода), аз оценявах възможността да ти бъда майка. Да имам някого, когото да наричам "дъщеря ми".
Ти си на 5 и си смела, независима, упорита, със силна воля, любяща, капризна, властна, трудна, лесна, пухкава и твърда - всичко в едно. Ти си като мен и като баща си и в същото време не си като мен, нито като баща си.
Ти си перфектното себе си.
Докато растеш, корените ти стават по-силни. Ти ставаш по-изразителна. Още по-красива. Повече себе си.
Всеки ден се питам как да те превърна в най-добрата версия на себе си. Грижа се за детето, което имам, а не за това, което мисля, че трябва да бъде. И докато аз ти помагам да бъдеш най-добрата версия на себе си, ти правиш мен по-добра.
Барбита. Фигурки. Книжки за оцветяване. Рисуване. Обикаляне със скутерче около блока. Въображаема игра.
Твоят 5-годишен свят е толкова прекрасен, че никога не искам да го напускам. Искам времето да спре точно в тази секунда. Да спре за толкова дълго, че да мога да си спомня всяко малко нещо, което си казвала и всяко малко нещо, което си направила.
Докато ти научаваш коя си, аз се наслаждавам на това, което бях. Колкото повече растеш, толкова повече виждам себе си в теб. Искам да се протегна към малкото ми Аз и да го прегърна. Припомням си, че малкото ми Аз стана малко по-голяма версия на себе си, но и с повече съмнения, страхове и болка.
Толкова ми се иска да те науча да възприемеш всичко, което те прави такава, каквато си - както лошото, така и доброто. Да не позволяваш прекаленото тегло или мнението на другите да те дърпат надолу, както се случи с мен.
Детският ти дух ми казва: "Приеми се такава, каквато си и не се надявай да станеш такава, каквато не би могла".
При всяка радост и несгода в живота си ти се движиш напред, а също така и аз.
Скоро ще се качиш на училищния автобус. Скоро в твоя свят ще има млади и възрастни хора, които не познавам. Животът ще бъде по-малко безопасен и по-страшен. Аз ще затаявам дъх и ще се моля повече. Ще се надявам светът да е мил към теб, когато си извън погледа ми.
Но знам, че ще ме накараш да се гордея. Знам,че ще заблестиш.
Такъв е животът на 5. Не бих го спряла за нищо на света, но не бих имала нищо против да натисна „пауза”.
Обичам те.
Честит рожден ден,
Твоята горда майка
НАЗАД
