Уважаеми докторе,
Ти седна до мен в онази студена конферентна зала и ми каза, че детето ми ще се роди със Синдром на Даун. Но това не беше всичко... Десет минути не спираше да ми обясняваш, че абортът на бебето ми е в подходящия етап и че аз все още имам време да взема своето решение... Че имам още две-три седмици. Ти каза, че животът ми ще бъде много труден, заради... детето ми...
Срещнахме се отново, след като резултатите от тестовете вече бяха известни и ти отново ме караше да прекратя бременността си. Каза ми, че животът ми ще бъде "по-добър" без това бебе. Без моето бебе...
Но не успя да ми кажеш, че в мига, в секундата, в която се роди, то ще ме погледне право в очите с цялото доверие и радост на света. Не успя да ми кажеш, че същото това бебе, ще ме хване силно за пръстите и ще се набере на ръцете ми само когато е на 2 дни... Не успя да ми споменеш и че тя, да тя, ще се преобърне сама на 6-седмична възраст. Не спомена нито едно от тези удивителни неща, които тя щеше да направи.
Нито веднъж не спомена, че детето ми ще бъде най-голямата радост и дар в живота ми. Ти говореше така, сякаш нея вече я нямаше...
Страхът, който ти се опита да внедриш в стрцата ни, причини много тъга, сълзи, гняв и разочарование не само на мен, но и на семейството ми. Сърцето ми се къса, когато си помисля за всички онези майки, който ще изпитат същия този страх, когато някой като теб дойде и им каже, че трябва да прекратят бременността си, защото животът им без бебето, което има Синдром на Даун, ще бъде "по-добър" и "няма да бъде ограбен".
Нашето бебе не е грешка. Вярвам, че Бог не прави грешки. Нашето бебе си има име, тя не е етикет. Нашето бебе има чувства и е малко чудо. Нашето чудо! Тя е като магнит, който привлича всички около себе си по възможно най-добрия начин.
Докторе, ще те помоля само за едно - потърси семейства като нашето, които са благословени да имат деца със Синдрм на Даун и направи така, че повече хора да узнаят за тях. Нека видят как живеем всеки ден, нека станат свидетели на радостта, любовта, способността на тези предкрасни хора да живеят, въпреки всичко!
Пиша това писмо, за да ти кажа едно - ти сгреши! Твоите думи имаха ефект, но върху другите. Препоръчвам ти да събудиш човешкото у себе си и да отделиш малко време, за да опознаеш живота на хората с този синдром. За да дадеш надежда на родителите...
Хората със Синдром на Даун са не само живеят по-дълго, те ръководят собствени бизнеси, те се женят и създават семейства, те дори печелят награди и призвания. Те са като теб, докторе - живи, но с тази разлика, че са изпълнени с надежда за живот! Трябва да бъдеш готов и да им дадеш шанс, да дадеш надежда на бъдещите родители, които ще се сблъскат с новината, че бебето им има Синдром на Даун.
Знаеш ли, животът ни е по-благословен и прекрасен, отколкото някога сме си представяли. А днес дъщеря ни е обичана от всички онези хора, за които се грижи, включително и чужденци.
А на вас, мили родители, искам да кажа следното: ако току-що сте научили диагнозата Синдром на Даун, отнасяща се за вашето дете, искам да бъда първата, която ще ви поздрави с добре дошли в клуба на късметлиите! Ще научите, че бебето ви ще изглежда също като семейството ви, че ще ви донесе толкова много любов, колкото не сте предполагали и че той или тя един ден ще бъдат едни успешни хора, благодарение на вашата подкрепа и безкрайна любов, която сте й/му давали още от този момент нататък!
Вашето бебе ще бъде уникално, защото всички ние сме различни, нали така? Всички ние сме хора, всички ние имаме сърце и всички ние имаме чувства. А най-хубавото е, че ще живеете един много "нормален" живот!
НАЗАД
