Не бързай, детето ми,
не бързай да ставаш голяма!
Знам, препуска сърцето ти –
да пораснеш търпение нямаш.
Този свят те привлича
да се втурнеш в безброй посоки.
И мечтаеш да тичаш
непокорна, без страх от високото.
И сънуваш пътеки
без досадни стени и без граници ,
за да носиш по-леко
свойта крехка момичешка раница.
Че е толкова тежко
някой все да ти дава съвети,
да те пази от грешки,
да напомня: “Ела си по светло!”
Огледалото свети,
щом застанеш пред него, принцесо!
Но не бързай, детето ми,
да затваряш вратата на детството!
Някой ден ще узнаеш –
светът е далеч по-различен
от детската стая,
оцветена с молив и боички.
Някой ден ще пораснеш
и ще станеш съвсем голяма.
Ти ще бъдеш прекрасна!
Ала аз ще съм стара тогава.
Целувам те: Mама.
Автор: Петранка Божкова
НАЗАД
