„На момичето, което търси любов...
Вероятно в момента в теб бушуват милион и една емоции и всичките те заливат в един и същи миг. Много добре те разбирам. Била съм на твое място. Постоянно си се представяш в различни ситуациите с момчето, което харесваш отдалече, и се питаш дали той споделя твоите чувства. Анализираш всичко, което той прави – всяка усмивка, всяко съобщение, всеки смях – всеки жест сякаш крие послание, нали?
Пиша ти, за да ти кажа, че не заслужаваш всичката тази несигурност.
Заслужаваш някой, който те кара да се чувстваш специална, сякаш ти си всичко за него, защото ти си точно това – специална. Ти търсиш любов, защото знаеш, че си достойна за нещо толкова прекрасно. Знаеш стойността си. Тогава защо си готова да се примираш? Защо си готова да имаш връзка с онзи, който пръв прояви интерес? Не бързай. Изчакай подходящия мъж, който просто ще ти вземе ума. Онзи, чиято прегръдка е уютна като дом.
Един от признаците, че искаш да бъде обичана, е че откриваш любовта навсякъде. Изведнъж непрекъснато виждаш двойки около себе си. Всичко ти изглежда толкова романтично. Отиваш до магазина сама и изведнъж нещо толкова просто те кара да се чувстваш нещастна. Не позволявай на нещо, което е толкова незначително, да контролира щастието ти. Не придавай на незначителните неща важност. Момчето, което не те забелязва, не е важно. Не му давай сила, с която да контролира щастието ти.
Сърцето ми е било разбивано твърде много пъти, но не от приятеля ми, не от момчето, с което нямах връзка, и не от момчето, което не ме забелязваше... а от липсата на любов в живота ми.
Моля те, мисли за нещо друго. Избий си го от главата. Мисли за нещата, които те правят щастлива: за слънчеви дни, за дъждовни следобеди, за галещия летен бриз, за любимото ти хоби...
Намери радост в малките неща, които те карат да се усмихваш така, сякаш си отново на 6 години. Танцувай, без да ти пука, пред огледалото. Мисли за това как заравяш краката си в пясъка на плажа, докато морският бриз роши косата ти, или как с радост и почуда гледаш първия снеговалеж за годината. Не се терзай, че си си забравила чадъра, спомни си как като дете обичаше да скачаш във всяка локва за ужас на майка ти...
Бъди себе си и разбери, че нямаш нужда от друг човек, за да бъдеш щастлива, защото личното ни щастие първо се заражда в нас самите.
Ти си специална и, без съмнение, заслужаваш да бъдеш обичана.
Но в момента си се вкопчила твърде силно в тази мисъл. Спри да търсиш, започни да живееш и любовта сама ще дойде.
От момичето, което най-накрая намери любовта...“
Правийн Нанакумар
НАЗАД
