Когато страдаш от следродилна депресия, може да се чувстваш виновна, че не си най-добрата майка за бебето си, а целият ти свят се свежда до задачата да се оправиш.
Ако и ти имаш следродилна депресия или си я преживяла, не се поддавай на вината. В момента вършиш възможно най-добре задачата си, а по пътя на възстановяването ще станеш още по-добра майка.
Ейми Кларк също е майка, която е имала следродилна депресия, но я е превъзмогнала, а синът ѝ винаги е бил до нея по време на пътуването ѝ. За да му благодари и за да покаже и на други майки, че не са сами, Ейми пише това писмо до сина си:
„Скъпи мой,
След като се роди, бях диагностицирана със следродилна депресия и тревожност. Моля те, нито за миг не си помисляй, че вината е била твоя – на 100% мога да ти се закълна, че не е така. Няма за какво да се чувстваш виновен. Всъщност истински искам да ти благодаря.
Благодаря ти, че ме изтърпя. Съжалявам, че не се усмихвах толкова, колкото ми се искаше, но трябва да знаеш, че твоята усмивка ми носи радост всеки ден.
Благодаря ти за всичко, на което ме научи. Вероятно още не го осъзнаваш, но ти ме научи на най-прекрасните уроци в живота ми. Като твоя майка може да ти се струва, че знам всичко, но искам да знаеш, че всъщност не е така. Все още се уча... всеки ден и всеки час. Нашата връзка е двупосочна – ще те науча на всичко, което мога, но и ти не спирай да ме учиш.
Благодаря ти, че ми показа посоката. Преди теб се носех по течението на живота, стараейки се предимно да угаждам на другите около мен. Ти ме зареди с мотивация и решителност, за да следвам мечтите си. Ти внесе смисъл в живота ми и ми показа посоката. Щях да съм изгубена без теб.
Благодаря ти, че беше търпелив с мен. Имало е много моменти, в които ми се е искало да ти обърна повече внимание, но заради депресията сякаш не можех да се помръдна. Вечно ще ти бъда благодарна за твоето търпение. Трябва винаги да знаеш, че те обичам, но понякога ми трябва малко време.
Благодаря ти, че беше толкова упорит. Ако не беше твоята решителност да получиш това, което искаш, в много моменти нямаше да осъзнавам какво се иска от мен. Имало е и моменти, в които ми е било трудно да те успокоя, но знам, че причината е решителността ти да общуваш с мен.
Благодаря ти за всички неща, които успях да прозра, благодарение на теб. Наистина съм ти признателна и аз ще се опитам от своя страна да те науча на всичко, което знам.
Благодаря ти, че си мой син. Обещавам ти, че винаги ще се старая да правя най-доброто за теб. Аз и баща ти винаги ще сме до теб.
Накрая искам да ти благодаря и затова, че си моята блестяща звездичка.
Обичам те, мило бебе.”
НАЗАД
