X

Писмо на жена с депресия до съпруга ѝ

от в 16:25 на 18.02.2016 в Всичко за теб | Историите на една дама


Писмо на жена с депресия до съпруга ѝ

Писмо на жена с депресия до съпруга ѝ

Депресията е сериозно заболяване, което не засяга само ума, но и цялото тяло. Тя променя ритъма ни на живот, отношението ни към нас самите и как мислим за случващото се в ежедневието ни. Депресията ни въвлича и хората около нас. В следващото писмо една жена се обръща към съпруга си, който я подкрепя в този труден момент.

Скъпи,

Обичам те безкрайно, повече от всичко на света. Мисля, че вече го знаеш. Също така знам, че и ти ме обичаш, но понякога го забравям. Депресията замъглява ума ми и изпълва съзнанието ми с ужасяващи мисли за това колко безполезна и отблъскваща съм. Понякога вярвам на теб, а понякога – на депресията.

Знам, че предпочиташ дните, в които съм щастлива, а не тези, в които треперя от притеснение или ти отвръщам с дребнави забележки, иска ми се първите дни да са ежедневие. Но не е възможно. Усещам как буреносните облаци ме обгръщат и се вкаменявам. Понякога ти казвам как се чувствам, понякога – не. Моля те, ако забележиш надвисналите облаци, преди да ти кажа, прегърни ме силно и ме увери, че ще ги преборим заедно. Моля те, не ме питай дали съм добре – ще ти дам автоматичния отговор „Да”. Всъщност реалният отговор е едно голямо „НЕ”. Разбираш ли, депресията те кара да се срамуваш от себе си.

Знам, че понякога реагирам твърде бурно и за най-малкото нещо, но бъди търпелив с мен, моля те. Това, че съм забравила да купя хляб, не е истинската причина да се ядосам. Реалната причина е чувството, че губя контрол върху собствения си ум. Трябва да знаеш, че депресията е много хитра, тя изгражда стена от гняв парче по парче, а ти никога не я забелязваш, докато не е станала твърде голяма и не започне да се накланя застрашително. Съжалявам, че си го изкарвам на теб в подобни дни. Моля те, прости ми! Умолявам те! Просто ми кажи, че ме обичаш и ми дай време да се успокоя.

Знам, че е трудно да се помогне на някого с депресия, ако ти самият не си я изпитвал. Разбирам те. Просто ме изслушвай, питай ме, защото аз сама нямам смелостта да повдигна въпроса. Когато депресията се е настанила в мислите ми, имам нуждата ти да нарушиш тишината, защото сама не мога.

В много моменти си мисля, че ще си по-добре без мен или че децата ни заслужават по-добра майка. Понякога ще ти разкажа за тези мои опасения, но повечето пъти – ще ги скрия дълбоко в себе си. Понякога минават месеци преди тези мисли отново да минат през ума ми, а друг път те са там всяка секунда от всеки ден. Това е страшната истина. Депресията е подла – долно, отвратително чудовище. Моля те, дръж ме под око, казвай ми, че си заслужава да си с мен, в облачните дни едва ли ще ти повярвам, колкото пъти и да го повтаряш, но никога недей да спираш. Никога!

Обичам децата ни повече от всичко, но понякога си мисля, че се провалих като майка. Чувствам се като лоша, безполезна майка. В ума ми постоянно си натяквам, че другите майки се справят по-добре, че се грижат по-добре за децата си. Уверена съм, че винаги съм от изоставащите майки. В облачните дни ми се струва толкова трудно да си майка, но се старая никой да не забележи моите облаци. Надявам се, че знаеш колко се старая да е така.

Не съм се самонаранявала от февруари 2010 г., но често поривът е толкова силен. Когато бурята е надвиснала, тя изцяло обсебва ума ми. Опитвам се да се боря с нея заради себе си, заради децата и теб. Знам, че ти е трудно да разбереш защо желанието да се нараниш е толкова силно, аз самата не мога да го обясня. Все едно е стар вреден навик, който изниква неочаквано от миналото. Надявам се един ден тези мисли да са зад гърба ми.

Знам, че не говоря често за депресията, но ми се иска. Ненавиждам мълчанието, което тя ми налага. В говореното за чудовището се крие известна свобода. Помогни ми да намеря тази свобода.

Депресията ме изморява. Понякога изтощението е толкова голямо, че просто искам да заплача. Всяка костица в мен боли. Лежа в леглото вечер и се притеснявам за неща, които никога няма да се случат. Стисни силно ръката ми, ако си буден в такива моменти.

Понякога депресията убива всякаква мотивация да стана от леглото сутрин, но се старая никога да не те предавам в това отношение. Новият ден ме плаши, защото започвам да се чудя – ще се справя ли? Какво ще е небето днес – синьо или черно? Дали времето ще е хубаво или ме чакат моите облаци. Всяка сутрин е трудна за мен, но да те виждам до мен я прави по-лесна.

Искам публично да ти благодаря, че ме обичаш и подкрепяш. Ти си най-добрият!



Теми   депресия | емоции | писмо | проблеми

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.