Писмо от една добра съпруга: Благодаря ти, че разруши брака ни!

Браковете не би трябвало да приключват, но... понякога се случва.

Може да ти прозвучи странно, че ти благодаря за това, че разби нашия. Но истината е следната – бях затънала в блато, от което не можех сама да се измъкна. Толкова бях свикнала с това да не съм щастлива, че дори не си спомнях какво е щастието.

С други думи, ти ме събуди.

Толкова бях свикнала да правя това, което се предполагаше, че трябва да правя, че вече дори не се замислях какво всъщност исках да правя. Живеех на автопилот по-дълго, отколкото си давах сметка, приемайки, че това да си самотна и нещастна е част от брака. И от живота.

И тогава, когато ти си тръгна, аз осъзнах, че освен майка и съпруга, аз съм Жена. Жена, която изпитва неудовлетворение. Жена, която има право да живее.

Вярно е, че това беше животът, който сама си бях избрала. Никой не ме караше насила да стоя в тази връзка. Но аз го правех, въпреки всички червени флагчета, които се развяваха пред очите ми.

Когато се омъжих за теб, го направих, защото те обичах. Но после забравих да обичам себе си.

Ти разруши всичко, което си мислех, че имам. Но ако не го беше направил, нямаше да осъзная, че всъщност нямах нищо.

Понякога двама души остават заедно, защото да си тръгнат изглежда невъзможно, а не защото не искат и не могат един без друг. Ние бяхме такива. Затова ти благодаря, че си тръгна.

Помня как никога не приемаше „Не” за отговор. И колко хиляди пъти трябваше да правя компромиси със себе си. Заради теб. Но ти не правеше същото. Защото знаеше как да отстояваш себе си.

Така и последната искра между нас угасна, но аз не исках да го приема. Не исках да си го призная.

Ти не ме чуваше. Или не искаше. Не ме разбираше. Или не искаше. И аз просто замълчах. Не виждах смисъл да говоря. Не виждах смисъл да споря. Уморих се. Примирих се.

Когато ти си тръгна, аз разбрах, че бях изправена пред най-голямото предизвикателство в живота си – да бъда себе си. Да бъда щастлива.

Ти разби брака ни, но истината е, че той отдавна вече беше мъртъв. Раздялата се превърна в огледало, в което видях себе си. Или по-скоро сянката си. Видях стените, които бях изградила и зад които не допусках никого. Нито приятелите, нито семейството си. Исках да вярвам, че бракът ми е успешен. И не исках да чувам никой, който твърдеше противното. Докато ти самият не го каза.

И тогава разбрах, че съм лъгала всички, но най-вече себе си. Тогава разбрах, че е време да взема живота в ръцете си.

Затова отново ще кажа: Благодаря ти, че разруши брака ни. Сега ще мога да изградя живота си!

Автор: Кейт Роузи

НАЗАД