Това писмо е за всички, които са на път да се откажат от Любовта. За всички, които са на път да изгубят вярата си в нея. За всички, които са на път да прегърнат самотата...
„Скъпа бъдеща моя любов,
Знам. Трябваше да ти пиша по-рано. Прости ми. Ти май започна да си мислиш, че не съществувам. Но аз съществувам. И искам да знаеш, че, макар да ти се струвам измислица като бял еднорог, препускащ върху пътека от лунна светлина, аз съм близо. Аз съм зад ъгъла, надолу по улицата... Аз съм във Фейсбук, в твоя офис, в кафенето отсреща, аз съм онзи непознат... Веднъж очите ни се срещнаха в метрото. Веднъж те видях на онова парти. Веднъж се разминахме пред асансьора. Но още не е дошло нашето време. И ти сигурно се чудиш защо.
Наистина не е честно да чакаш толкова дълго. Да ходиш на срещи с непознати, да правиш секс, който не ти доставя истинско удоволствие, да се задоволяваш с посредствени връзки, да чувстваш, че другият не те разбира, да плачеш от самота, да прегръщаш възглавницата, за да заспиш, защото иначе ти се струва, че ще изпаднеш в бездната на самотата... Толкова съжалявам, моя любов. Ти заслужаваш обяснение. И ето го. Трябваше ми време, за да призная всичко това първо пред себе си, а сега и пред теб. Но знай, че написаното тук е самата истина.
Причините да не сме срещнали още са следните (последователността им не е важна):
1. Още пазя онзи списък от неща за това какви черти трябва да притежаваш.
2. С грешния човек съм.
3. Все още не мога да приема да ме обичат безусловно.
4. Тъй като животът ми е тотално объркан, се страхувам, че ще ме отблъснеш.
5. Все още вярвам, че драмата е признак за любов.
6. Твърде много мисля, за да не си позволя да чувствам.
7. Трябва да мина през повече връзки, за да знам какво ми харесва и какво не.
8. Няма да мога да те оценя, както заслужаваш, докато животът не ме ритне хубавичко отзад.
9. Цялото ми внимание е насочено върху моите нужди.
10. Не знам как да дам израз на необходимостта от дом и семейство, която усещам в гърдите си.
С други думи, в момента не съм най-добрата версия на себе си. Всъщност още опознавам себе си. Мисля, че дори да се бяхме срещнали, нямаше да ме харесаш. Не и в този момент.
Затова, имай търпение, любов моя. И вяра. В мен. В нас. Знам, че проправям пътя си към теб. Не губи повече време да мислиш къде съм и дали съществувам. Просто живей живота си пълноценно и истински. Наслаждавай му се, а когато дойде моментът и се срещнем, ще внесем още повече радост в живота един на друг. Радост, която ще носим със себе си.
Знам, че става по-бавно, отколкото ти се иска. И много по-бавно, отколкото на мен ми се иска. Но аз съм тук. Ето ме. Пиша това писмо. До теб.
И няма да отида никъде.
Не се отказвай от мен.
Твоята,
Завинаги,
Любов, която още не е дошла в живота ти”
Автор: Емили Брекън
НАЗАД
