Последен учебен ден. Преминавайки покрай стаята на своя син, бащата забеляза, че има нещо странно - всичко в нея било подредено, дори и леглото, което било оправено. Помислил си, че синът му си е събрал багажа и е заминал. Опасенията му се засилили още повече, когато забелязал писмо, оставено на масата в хола. На него пишело "За татко". С треперещи ръце бащата го отворил и зачел.
"Скъпи татко,
бях принуден да ти съобщя с писмо, че напускам дома ни и ще заживея с моето момиче, но го направих, защото знам, че вие с мама ще ми се скарате. А аз я обичам толкова много... Знам, че вие няма да одобрите отношенията ни, заради пиърсинга, татусите, раздърпаните дрехи и това, че тя е много по-голяма от мен. Но работата е там, че не само чувствата ни имат значение, защото тя е бременна...
Нейното име е Сара и е сигурна, че ще бъдем много щастливи. Тя има собствена каравана в гората и цяла купчина с дърва, с които ще изкараме зимата. Мечтаем си някой ден да имаме много деца. Сара ми обясни, че марихуаната всъщност не е толкова лоша, за колкото хората я смятат. Дори планираме да си направим собствена плантация. Така хем ще има за нас, хем ще я продаваме, за да изкарваме пари за кокаин, който също не е вреден в умерени дози. В същото време ще се молим и най-сетне да бъде намерено ефективно и достъпно лекарство за СПИН, защото Сара трябва да се излекува.
Не се притеснявай, татко! Аз съм на 15 години и мога да се грижа и да нося отоворност за мое собствено семейство. Обещавам някой ден да ви дойдем на гости с мама, за да ви запознаем с внуците ви!
С обич,
твояt син Джошуа"
P.S. "Татко измислих всичко това нарочно. Спокойно, при Джейсън съм. Просто исках да ти напомня колко по-ценни и скъпи неща има от лошите оценки в бележника ми, който е на масата в кухнята. Позвъни ми, когато мога да се върна вкъщи. Обичам ви!"
НАЗАД
