Не се случва често да имам удоволствието да пазарувам само с едното си дете, но миналия ден бях в супермаркета само с 2-годишния си син. Вървяхме между стелажите и се чувствах наистина страхотно, мислейки си колко е лесно и забавно да имаш само едно дете. Изведнъж спокойствието ни бе нарушено - чухме невероятно силен писък. Моят малък човек дори изглеждаше притеснен. "Дете плаче?", попита той.
Загледахме се надолу и видяхме Проблема. Дете, което също изглеждаше на около две години и се мъчеше да се измъкне от количката. Момченцето плачеше и риташе безутешно. Признавам, че се почувствах наистина щастлива, че имам дете, което не плаче, но също така почувствах и съжаление за горката майка. Тя изглеждаше уморена и победена и дори я чух да казва "Защо не можеш да си добро момче? Не виждаш ли другите дечица? Те просто стоят в количките и кротуват. Ти си единственият, който плаче".
Майката се спусна из магазина, опитвайки се да не обръща внимание на гневното си хлапе, а през това време аз се позабавлявах, пазарувайки с моето хлапе.
В края на деня беше време да вземем голямата сестричка от предучилищна. Откопчах малкия от столчето му и той посегна към шишето си с мляко. "Взема вътре?", попита той.
Замислих се за секунда. Ако той вземеше шишенцето, тя щеше да се покрие с микроби. Освен това дъщеря ми също щеше да поиска мляко, а аз не бях купила и за нея.
“Не!”, казах аз. “Остави я тук. Ще се върнем след няколко минути”.
В този момент моят перфектен малък ангел реши да изпадне в истерия. Той започна да крещи и да плаче, стискайки глупавото шише. Другите майки на паркинга започнаха да се взират в мен. Изведнъж аз бях дамата с плачещото дете. Усещах, че горя от притеснение. Изкушавах се да променя решението си. Дори почти го направих, защото наистина не ми харесваше да съм майката с детето, което не спира да плаче. Но знаех, че не мога да се предам в момента, защото ако го направя, той ще се научи, че трябва просто да заплаче и ще му дам каквото пожелае. Грабнах шишето от ръцете му и го издърпах от стола. Иска ми се да кажа, че спря да плаче, щом осъзна, че не съм се предала. Иска ми се да кажа, че спря да плаче и когато видя кака си, но не го направи.
Детето ми плака по целия път в училището, през цялото време, в което говорех с учителката на дъщеря си и по целия път до колата. Другите майки продължаваха да ме гледат, а в очите им се четеше едновременно съжаление и осъждане на постъпката ми. Аз обаче успях да запазя самообладание. Да, по-лесно щеше да бъде да се предам. Той щеше да спре да плаче и усмихнато да влезе вътре, но аз го научих на важен урок през този ден. Нещата не станаха на неговата само защото плаче. И аз също научих важен урок. Само защото едно хлапе изпада в истерия в магазина или на паркинга, не означава, че родителите му не го контролират. Понякога най-добрите родители са именно онези с крещящите деца.
НАЗАД
