Стига си се надявала. Стига си си губила времето. Стига си страдала...
Престани да чакаш да те оцени. Никога няма да го направи. Не иска да го направи. Защото, ако признае колко струваш като човек, като жена, ще трябва да признае и какво заслужаваш. Ще трябва да признае и че не ти дава това, което заслужаваш...
Престани да чакаш да стане загрижен за теб. Не разбра ли, че го е грижа само за себе си? Не разбра ли, че ти си придатък в ежедневието му? Не разбра ли, че егото му винаги ще бъде по-голямо от привързаността му към когото и да е друг. Включително и към теб....
Престани да чакаш да бъде честен с теб. Той ще продължава да говори това, което искаш да чуеш. Ще продължава да казва полуистини. Ще продължава да гради въздушни замъци. Защото другото ще означава да поеме отговорност за думите си. А това ще означава да поеме отговорност за връзката ви.
Престани да чакаш да започне да пази сърцето ти. Той е свикнал да мисли само за своето. И без значение дали ще плачеш, без значение дали ще страдаш, без значение дали ще му обясняваш, грижата за твоето сърце за него ще е нежелано бреме. Така че, по-добре сама се погрижи за себе си.
Престани да чакаш да сбъдне мечтите ти за щастлива развръзка. Той не желае такава, защото не желае промяна. Не желае да мине напред. Не желае да направи следващата крачка. И колкото и да го чакаш,... просто няма да го дочакаш.
Престани да чакаш да стане твой. Той е само на себе си. И така му е добре. Не иска отдаване, не иска обвързване, не иска ангажименти. Не иска да се чувства свързан истински, дълбоко, осъзнато с никой друг, освен със себе си.
Престани да чакаш да се превърне в мъжа, какъвто искаш да бъде. Защото, докато го чакаш, се превръщаш в жена, каквато не искаш да бъдеш...
НАЗАД
