При коклюш не подценявайте грижата за имунитета

Коклюшът е силно заразна респираторна инфекция, която се причинява от бактерията Bordetella pertussis. Известно е още като магарешка кашлица. Най-рисковата група са децата до 6-месечна възраст, защото при тях не е завършен имунизационният курс. Както видяхме при случаите у нас, възрастните носители могат да заразят все още незащитените бебета и това да доведе до много неприятни последици. Коварността на заболяването се състои в това, че то се разпространява бързо в затворени колективи (семействата), защото при него имаме безсимптомното носителство. Предаването е по въздушно-капков път чрез заразени аерозолни капки, отделени при кихане и кашляне. Болните са заразни до 3 седмици от началото на симптомите и до 5-7 дни от започването на адекватната антибиотична терапия. Заразоносители могат да са възрастни, юноши и деца, защото ваксинацията не създава траен и дълъг имунитет, затова се налага реваксинация. Обикновено се разболяват хора, при които е минало продължително време след поставянето на ваксината.

След като нито ваксината, нито преболедуването водят до траен имунитет, какви са стъпките?

Ваксината е важно да бъде направена, за да се намали рискът от развиване на заболяването. Много често майките се страхуват от поставянето й при бебетата, но това е наложително. Ако малкото дете е правилно подготвено, ваксинацията преминава безпроблемно или с много леки симптоми и неразположения. Съветвам майките да подготвят децата си с прием на безопасните Шуслерови соли. Такава подходяща комбинация са соли №2, №3 и №4 на Немския хомеопатичен съюз. Целта им е да предпазят от алергични реакции, да регулират имунния отговор, да подпомогнат образуването на антитела към ваксината. Поне 3-4 дни преди посещението при лекаря трябва да започне приемът им. При новородените е важно също да се подкрепи имунитетът, който още е незрял. Неспецифична защита на лигавиците и клетъчният имунитет са ключови в този период на израстването. Тях майките могат да подпомогнат с Имунокинд, който намалява тежкото протичане на инфекциите, честото боледуване и затова има редица доказателства с клинични проучвания.

В случай на коклюш кога се налага антибиотик?

При хората, които са били в контакт с пациенти с потвърдена диагноза коклюш, често се препоръчва антибиотична терапия, която се провежда с медикаменти от групата на макролидите. Антибиотикът се назначава от лекар и не би следвало да се използва своеволно при подозрения или при тревожност заради нарастващия брой на случаите. Целта на антибиотичната терапия, ако имаме основания за това, е да се предотврати носителството и възможността за заразяване на други възприемчиви индивиди като кърмачета и малки деца. Подчертавам, че няма резон тя да се провежда за масови колективи като училища и други. В такива ситуации за повишаване на имунитета, особено на учениците, е добре да се използват естествени защитни средства като природния препарат Инфлуцид. Той е с доказан ефект върху активността на макрофагите (защитните ни клетки). Може да се приема дълго и е безопасен. В случай че имаме болен от коклюш, препаратът много добре може да допълни антибиотичната терапия, защото тя не премахва неприятните симптоми. Продължителната, неприятната и пристъпна кашлица успешно се повлиява от съставките на лекарството, които могат много да помогнат за комфорта на пациентите. В тези случаи приемът е много чест – на час по таблетка при възрастни или на 2 часа за децата. Бременните жени могат да се ваксинират срещу коклюш едва в края на 9-те месеца, защото в този период те могат да изработят антитела, които да преминат през плацентата и да осигурят защита на бебето в първите му месеци. Инфлуцид може да бъде и тяхна подкрепа преди и след ваксината, защото знаем, че при бременните жени имунитетът спада. Важно е също при нужда от антибиотична терапия да се използва Шуслерова сол №6, която силно детоксикира черния дроб за извеждане на вредните субстанции от медикаментите.

Каква е причината за завръщането на коклюша?

Заболеваемостта от коклюш има цикличен ход на всеки 3-5 години. Подобри се и възможността за диагностицирането му. От друга страна е известен и фактът, че бактериалният причинител притежава голяма изменчивост под влияние на фактори от околната среда като температура, налягане, влажност и др. Така че бактерията може да променя изявата на определени фактори на патогенност - това означава промяна на нейния антигенен състав, което води до образуването на по-заразни варианти. Ето защо темата за имунитета ще е винаги актуална, макар много пациенти да я считат за банална, тъй като лекарите често говорим за нея.