В самия край на Вселената имало едно магазинче. На него нямало табелка – тя била отнесена някога от ураган, а новият собственик решил да не закачва нова, защото всеки местен жител знаел, че в магазина се продават желания.
Асортиментът бил огромен.Тук можело да се купи на практика всичко: от огромни яхти, апартаменти, брак, пост na вицепрезидент на корпорация, пари, деца, през любима работа, красиво тяло, победа в конкурс, та чак до мощни коли, власт, успех и много, много други неща. Не се продавали единствено живот и смърт – с това се занимавал Главният офис, който се намирал в друга Галактика.
Всеки, който влизал в магазина най-напред искал да знае каква е цената на неговото желание. Цените били различни. Например, любимата работа струвала да се откажеш от стабилността и предсказуемостта, готовност самостоятелно да планираш и структурираш своя живот, вяра в собствените си сили и да си разрешиш да работиш там, където ти харесва, а не там, където трябва.
Властта струвала много повече: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш да намираш рационално обяснение за всичко, да умееш да отказваш на другите, да знаеш собствената си цена, да си разрешаваш да казваш „Аз“, заявявайки себе си, независимо от одобрението или неодобрението на околните.
Някои цени били малко странни – брак било възможно да получиш почти даром, обаче щастливият живот струвал много скъпо: персонална отговорност за собственото щастие, умение да получаваш удоволствие от живота, да знаеш своите желания, да се откажеш от стремежа да се сравняваш с околните, умение да цениш това, което имаш, да си разрешиш да бъдеш щастлив, да осъзнаеш собствената си ценност, да се откажеш от бонусите на „жертвата“, да поемеш риска да се разделиш с няколко приятели и познати.
Не всеки, който идвал в магазина, бил готов да купи своето желание веднага. Някои, виждайки цената, веднага се обръщали и си тръгвали. Други дълго време стояли в размисъл, пресмятайки какво имат в наличност и размишлявали откъде биха могли да намерят още средства. Друг пък започвал да се оплаква от прекалено високите цени, молел да му направят намаление или се интересувал кога ще има разпродажба. Но имало и такива, които давали всичките си спестявания и получавали заветното си желание, опаковано в красива шумоляща хартия.
Някои от купувачите гледали щастливците със завист, клюкарствайки, че собственикът на магазина е техен познат и че са получили желанието си просто така, без каквито и да е усилия. Те често предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да се увеличи броя на купувачите. Но той винаги отказвал, тъй като от това би пострадало качеството на желанията. А когато го питали не се ли страхува, че ще се разори, той поклащал глава и отговарял, че във всички времена ще се намират смелчаци, които са готови да рискуват и да променят своя живот, да се откажат от обичайния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си, които имат сили и средства, да за заплатят за изпълнението на своите желания.
А на вратата на магазина вече от сто години висял надпис, който гласял: "Ако твоето желание не се изпълнява, значи то още не е платено."
НАЗАД
