В едно господарство толкова много вярвали в провидението, че имало такъв обичай: всеки, осъден на смърт, имал право преди изпълнението на присъдата да тегли Жребий на съдбата. В торбичката имало само две листчета – „Живот” и „Смърт”. Ако осъденият изтеглел първото листче, той бивал помилван. Ако обаче хванел второто, незабавно изпълнявали присъдата му.
Така всеки осъден имал право на надежда до последния момент, а съдиите пък се уповавали на още един допълнителен глас и то, „свише”.
Случило се веднъж така, че поданик на това господарство започнал свой бизнес, който постепенно се развивал и процъфтявал. И както обикновено става, заедно с успеха се появили и недоброжелателите.
Правили, стрували, накрая успели с интриги и клевети да го вкарат в затвора, а след това „му подписали” и смъртната присъда.
И за да надвият дори и съдбата, когато дошъл моментът да бъде изпълнена присъдата му, подменили в торбичката за жребия листчето с надпис „Живот” и с още едно, на което пишело „Смърт”.
Но освен завистливи и злобни врагове, човекът имал и верни приятели. Те научили за кроежите на недоброжелателите и предупредили осъдения какво го очаква. Посъветвали го да разкаже всичко на съдиите и да поиска торбичката с листчетата да бъде проверена преди тегленето на жребия.
За най-голяма тяхна изненада, след всичко което чул, осъденият бурно се зарадвал и ги успокоил, че спасението му е сигурно.
Приятелите му помислили, че си е загубил разсъдъка, започнали да го молят тутакси да поиска среща със съдиите, но той ги заклел да запазят мълчание. На следващия ден изтеглил листче от торбичката и...бил помилван и освободен.
И приятелите му и враговете му останали изумени – как, този лишен от всякакъв шанс човек успял да се измъкне от тази безизходица? А всъщност, той постъпил така: когато изтеглил листчето от торбичката, веднага го глътнал, без да го прочете. Съдиите нямало какво друго да сторят, освен да проверят какво пише на листчето, останало в торбичката. И тъй като в нея имало само „Смърт”, те обявили, че осъденият е изтеглил „Живот”. Ето как враговете, подготвяйки сигурна гибел, неволно донесли спасение.
НАЗАД
