X

Прочетете речта на Опра Уинфри, която разчувства всички на „Златните глобуси“

от в 11:40 на 08.01.2018 в Свободно време | Интересно


Прочетете речта на Опра Уинфри, която разчувства всички на „Златните глобуси“

Прочетете речта на Опра Уинфри, която разчувства всички на „Златните глобуси“

Тази нощ се състоя церемонията по връчването на наградите „Златен глобус“ и един от големите победители беше водещата Опра Уинфри, която беше удостоена с наградата „Сесил Б. Демил“ за цялостен принос. Наградата ѝ беше връчена от Рийз Уидърспун.

Опра е първата чернокожа носителка на наградата и тя се възползва от момента, за да посвети речта си на движението срещу сексуалния тормоз #metoo. Речта ѝ беше много пламенна и накрая изправи цялата зала на крака.

Ето я и речта на Опра Уинфри:

„Благодаря ви. Благодаря на всички ви. Благодаря ти, Рийз. През 1964 г. бях малко момиченце, седнало на застлания с балатум под в къщата на майка ми в Милуоки, и гледах как Ан Банкрофт представя наградата за най-добър актьор на 36-ите награди „Оскар“. Тя отвори плика и произнесе четири думи, които буквално създадоха история: „Победителят е Сидни Поатие“. Тогава на сцената се качи най-елегантният мъж, когото някога съм виждала. Помня, че вратовръзката му беше бяла, а кожата му, естествено, беше черна. Дотогава никога не бях виждала чернокож човек да бъде окичен с такова признание. Много, много пъти съм се опитвала да обясня огромното значение на този момент за малкото момиченце – момиченцето в бедната къща, което гледаше телевизия, когато майка му се прибра уморена до смърт от чистенето на чужди къщи. Единственото, което мога да направя, за да обясня онзи момент, е да цитирам героя на Сидни в „Полски кринове“: „Амин, амин. Амин, амин“. През 1982 г. Сидни получи наградата „Сесил Б. Демил“ точно тук – на „Златните глобуси“, и предполагам, че в момента други малки момиченца ме гледат, докато ставам първата чернокожа жена, получила тази награда.

За мен е чест и привилегия да споделя вечерта с всички тях и с невероятните мъже и жени, които са ме вдъхновявали, които са ме предизвиквали, които са ме подкрепяли и които направиха кариерата ми възможна. Денис Суонсън, който ми даде шанс в A.M. Chicago, Куинси Джоунс, който ме забеляза в същото това предаване и каза на Стивън Спилбърг: „Да, тя е София“ за адаптацията на „Пурпурен цвят“; Гейл, която олицетворява дефиницията за добра приятелка, и Стедман, който е моята опора – това са само част от тези хора.

Искам да благодаря и на Асоциацията на холивудската чуждестранна преса, защото знам, че напоследък пресата е под обсада. А само благодарение на тяхната нестихваща отдаденост към истината ни помага да не си затваряме очите пред корупцията и неправдата, пред тираните и жертвите, пред тайните и лъжите. Искам да ви кажа, че никога преди не съм ценяла пресата толкова високо, колкото сега, в тези смутни времена. Което ме води към най-важното: Казването на истината е най-силното ни оръжие. Гордея се с тези жени, които са се почувствали достатъчно силни, за да споделят личните си истории. Всички ние в тази зала сме почитани заради историите, които разказваме, но тази година ние се превърнахме в историята. Защото тази история не засяга само развлекателната индустрия. Тази история не се свежда само до една култура, едно географско положение, една раса, една религия, една политическа система и едно работно място.

Затова днес искам да изразя благодарността си към всички тези жени, които с години са търпели тормоза, защото те, също като майка ми, са имали деца за изхранване и сметки за плащане, и мечти за преследване. Те са жените, чиито имена никога няма да разберем. Те са обикновени чистачки и обикновени полски работнички, те работят във фабрики, те работят в ресторанти, те са част от академичната общност, те са инженери, те са медицински работници, те са учени; те са част от света на технологиите, на политиката, на бизнеса; те са нашите атлети на Олимпийските игри; те са нашите войници в армията.

А може и да са като Риси Тейлър – име, което аз знам и което вие също трябва да знаете. През 1944 г. Риси Тейлър е млада майка и съпруга. Тя вървяла към дома си след църковната служба в Абавил, Алабама, когато е похитена от шест въоръжени бели мъже. Тя е изнасилена и след това изоставена край пътя. Мъжете заплашили, че ще я убият, ако разкаже на някого за случилото се, но тя разказва историята си пред N.A.A.C.P. (Национална асоциация за развитието на цветнокожото население), където младата служителка Роза Паркс се превръща в главния следовател по нейния случай и двете заедно търсят справедливост. Но справедливостта не била възможна в епохата на Джим Кроу. Мъжете, които се опитали да я съсипят, никога не са съдени. Риси Тейлър умря преди 10 дни, малко преди да навърши 98 години. Тя живя, като всички нас, твърде дълго в едно общество, съсипано от жестоки влиятелни мъже. И твърде дълго жените не бяха изслушвани и не им вярваха, когато се осмеляваха да кажат истината за тези мъже. Но времето на такива мъже изтече. Времето им изтече!

Надявам се, че Риси Тейлър е издъхнала, знаейки, че нейната истина ще живее като истината на много други жени, които са били измъчвани и които са измъчвани и сега. Истината е живяла и в сърцето на Роза Паркс, която почти 11 години по-късно взима решението да не предостави мястото си на бял мъж в автобуса в Монтгомъри. Истината живее и във всяка жена, която е избрала да заяви Me too (Аз също). И във всеки мъж, който е избрал да чуе.

В моята кариера съм се опитвала да покажа, независимо дали по телевизията, или на големия екран, как се държат мъжете и жените: как се справяме със срама, как обичаме, как се гневим, как се проваляме, как отстъпваме, как упорстваме и как преодоляваме трудностите. Интервюирала съм и съм играла хора, които са се изправили пред най-ужасяващите неща, които животът може да ти поднесе, но тези хора имаха нещо общо помежду си – те вярваха, че утрото ще бъде светло, дори и в най-тъмните ни нощи.

Затова искам да кажа на всички момичета, които ни гледат, че нов ден се задава на хоризонта. И когато този ден най-накрая настъпи, ще е благодарение на многото прекрасни жени, много от които са в тази зала, и на невероятните мъже, които се борят да станат лидерите на новото време, в което на никого няма да му се налага да казва Me too. Благодаря.“



Теми   Опра Уинфи | реч

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.