X

Проклятието на скъсаните чорапогащи и други истории

от в 16:00 на 18.12.2015 в Всичко за теб


Проклятието на скъсаните чорапогащи и други истории

Проклятието на скъсаните чорапогащи и други истории

Скъсат ли се – това е краят. Така че да започнем с другите истории. Самата дума „чорапогащи“ звучи смущаващо. Да не говорим за още по-често употребяваната „чорапогащник“. На човек просто автоматично му става ясно, че няма как да няма проблеми с нещо, наречено по този начин. Родната реч е прекрасна, но явно някой мощно се е изгаврил с нея, когато е дошло време да се назове бельото, което най-често се докосва до нежните женски бедра.

Представете си само как сте се унесли в еротични приказки по телефона с любимия мъж, който по случайност е някъде далеч от вас. „В какво си облечена“ – пита той. „Любимите ти розови гащички“. „Само по тях ли си?“ „Да.“ И ето – първата лъжа, която му сервираш. За вече година връзка. Първата крачка към разрушеното доверие. Защо ли? Просто защото не можеш да кажеш, че отгоре си по чорапогащник. Колкото и добре да ти седи. Дори „паприкаш“ звучи по-еротично от това. Нека си го признаем.

Та, преди едни чорапогащи да бъдат скъсани, има един тон неща, които просто не са на ред с тях. Ето само няколко:

Логиката на размерите е сбъркана

Има някаква таблица, по която уж трябва да се ориентираш кой размер да си вземеш, но обикновено попадаш в графата, касаеща или само ръста, или само  килограмите. Не разбираш кой и кога реши, че понеже си висока 170см., трябва да тежиш 70 килограма. Ако пък тежиш 55кг., то значи трябва да си висока 160см… Сега голям или малък размер да си вземеш? В крайна сметка? И защо, по дяволите, продавачката ти казва, че си за L? Нещо дебела ли те нарича?

Цветни или отново черни? Ох…

Значи, цветните стоят прекрасно и изглеждат супер върху всички други жени, но някак си, когато ти ги нахлузиш, положението излиза извън контрол. Просто през цялото време имаш тягостното чувство, че приличаш на тийнейджърка, забавляваща дечицата в мола, докато майките им пазаруват. Предрешена като Пипи Дългото Чорапче. С какво се съчетава това жълто? С нищо?

Черните пък винаги са еднакви и отстрани изглежда, че сякаш ходиш с един и същи чифт, без да го переш. Което, естествено не вярно. Да не говорим, че нонстоп се объркваш кои са носени и кои - не, защото разлика няма. Дори дупките са на едно и също място, но за това – по късно.

Винаги е или твърде топло, или твърде студено за тях

Когато е зима и излизаш с къса пола и чорапогащи, които са са супер плътни, но все пак не са вълнен клин, всички ти казват, че си луда в този студ така да ходиш. И действително е супер студено. Когато е пролет и есен, улучваш по случайност винаги най-топлите дни и умираш от жега, искаш да ги свалиш, но се сещаш, че не си се обезкосмила и не става. А ако са по-тънки, вероятността това да си проличи дори през тях, далеч не е малка.

Ако човек тръгне да се замисля надълго и широко, нелепите ситуации, в които един така наречен чорапогащник може да те постави на дневна база, са сякаш безброй много. И всички водят бавно, но категорично до предвещания финал. Бримката. А тя идва, без да пита, без да се интересува колко пъти си излязла в този вид и дали изобщо си носила въпросното нещо. Колко струва то и как ти седи.

Проклятието на скъсаните чорапогащи

Десетилетия опит раздиране, късане, дупчене и унищожаване още не са помогнали за това да се изведе една обща, здрава логика в това защо и как краят неизбежно настъпва. Ясно е обаче, че в момента, в който си купуваш въпросната одежда, ти вече знаеш, че няма да сте заедно дълго време.

Всичко започва с палеца. Още при първото, ако си късметлийка – второто обуване, палецът ти вече стърчи отвън. По законите на грандиозната вселенска прецаквация научаваш това, точно когато се налага да се събуеш пред хора. Няма как да им обясниш, че си взела нещото от магазина едва вчера, а днес вече изглежда сякаш си го ползвала за петдневен планински преход в Странджа. 

Друг много „ведър“ момент е този, в който цял ден ходиш със самочувствие на принцеса в новата си рокля и чак вечерта осъзнаваш, че по-скоро си приличала на пънк икона от началото на деветдесетте, защото на бедрото ти отзад е зеела огромна дупка, чийто произход остава загадка завинаги. Звучи секси, но не и когато работиш в банка.

Връх на емоциите във вселената на чорапогащите е моментът, в който имаш среща в 8, но я отлагаш за 10, защото всичките ти чифтове са скъсани, но не си ги изхвърлила по неясни за самата теб причини, което те докарва до тиха истерия.

В крайна сметка отиваш до магазина с размазан грим, после се гримираш пак още 20 минути и излизаш. Стигаш на мястото, всичко е прекрасно, докато просто не сядаш на някакъв стол, от който се оказва, че стърчат трески, сякаш са го произвеждали до преди малко в мазето на ресторанта. И всичко започва от начало…

Добрата новина е, че проклятието на скъсаните чорапогащи лесно може да бъде преборено. За целта е нужна усмивка, малко парфюм, чаша вино, доза непукизъм и приятна компания, в която скъсаното носи щастие. И за двамата.



Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.