Няма да крия, че „Проницателят” е една от любимите ми книги! От онези текстове, които при всяко препрочитане сякаш ти разкриват нова тайна, дават ти нови отговори. Или те карат да си зададеш нови въпроси. Ще ви споделя някои от най-въздействащите моменти в нея. Кой знае, може би точно тези думи имате нужда да чуете в момента...
1. Време е да спреш да позволяваш на миналото да контролира съдбата ти.
2. Човек може да направи всичко, което поиска. Може да постигне всичко, което пожелае. Нещата не опират до пари. Нито пък до липса на време. Когато трябва да постигнеш нещо велико в този живот, обикновено онова, което ти липсва, е идея. Времето и парите, приятелю, също са въпрос на гледна точка.
3. Много от съкровищата на живота остават скрити за нас просто, защото ние самите никога не ги търсим. Често не задаваме правилните въпроси, които биха могли да ни отведат към решението на всички наши проблеми. Толкова сме оплетени в страхове и различни неща, за които съжаляваме, че всяка надежда ни се вижда като глупав авантюризъм.
4. Защо всички си мислят, че когато кажат "Бог поставя всекиго там, където Той пожелае", то Бог ще постави точно тях на върха на планината или в някоя голяма къща, или пък на първия ред?... Всеки иска да е на върха на планината, но както добре знаеш, там има само камъни и е много студено. На върха на планината нищо не расте. Да, гледката е страхотна, но за какво ти е тази гледка? Тя само открива пътя по-нататък, показва ни следващата цел. Но за да достигнем тази цел, трябва да слезем от планината, да прекосим долината и да започнем да се изкачваме по следващата височина. Но тъкмо в долината, докато бавно напредваме през гъстата трева и плодородната пръст, научаваме онова, което ни позволява да изкачим следващия връх на живота, съзряваме за изкачването на този връх. Та мисълта ми е, че в момента ти се намираш точно там, където трябва да си...
5. На един кей са кацнали 5 чайки. Едната от тях решила да отлети. Колко чайки са останали на кея? Ами... четири. Не отвърна Джоунс. На кея са си останали 5 чайки. Да решиш да отлетиш и наистина да отлетиш са две различни неща... Независимо от широко разпространеното противоположно мнение, намерението да сториш нещо не притежава абсолютно никаква променяща сила. Петата чайка може да има намерение да отлети, може да е решила да отлети, може да си говори с останалите чайки колко прекрасно е летенето, но докато сама не размаха крила и не се издигне във въздуха, тя продължава все така да си стои на кея. Между нея и останалите четири чайки на практика няма никаква разлика. По същия начин няма разлика между човек, който възнамерява да живее по различен начин и човек, на който това изобщо не му минава през ума. Мислил ли си някога колко често ние съдим за себе си по намеренията, които имаме, докато за всички други хора съдим по техните реални действия. Намеренията без реални действия са обида за онзи, който очаква най-доброто от теб. "Имах намерение да ти донеса цветя, но не ти донесох.", "Мислех да се прибера у дома за рождения ти ден, но...".
6. Когато се съсредоточиш върху онова, от което се нуждаеш, ще установиш, че количеството и размерът на нуждите ти ще започнат да нарастват. Ако се замислиш само за онези неща, които нямаш, скоро ще се сетиш за още много допълнителни неща, които дори си забравил, че нямаш и това ще те накара да се почувстваш още по-зле! Ако фиксираш съзнанието си върху мисълта за загуба, е много вероятно да загубиш... Но мисли, изпълнени с благодарност, носят щастие и удовлетворение в живота на всеки човек...
7. Времето, което прекарвате на тази земя, е дар, който трябва да се използва мъдро. Не пилейте излишно думите или мислите си. Помнете, че дори най-простичките действия оставят неизмерима следа в света...
8. Четирийсет процента от нещата, за които се тревожиш, няма изобщо да се случат... Други трийсет процента от нещата, за които се тревожиш, вече са се случили. В миналото. А цялата тревога на света не може да промени нещо, което вече се е случило, нали така?... Около дванайсет процента от всичките ни тревоги са насочени към несъществуващи неща, които си въобразяваме във връзка със здравето си. Боли ме коремът. Дали нямам рак? Боли ме главата. Дали не е тумор? Татко умря от инфаркт на шейсет години, а аз съм вече на петдесет и девет... Други десет процента са жалките ни дребни тревоги за това какво мислят другите хора за нас. А ние нищо не можем да направим по въпроса какво мисли някой друг за нас... Осем процента остават за наистина вероятните, основателни и смислени тревоги. Но не забравяй, че повечето от тези истински тревоги се отнасят за неща, с които човек спокойно може да се справи. Повечето хора губят толкова време в тревоги за неща, които никога няма да се случат или за неща, които не могат да бъдат контролирани от никого, че не им остава никаква енергия за онова, с което всъщност могат да се справят...
9. В тежки времена хората неизменно търсят отговор. Понякога той лежи пред очите им, но те не го виждат, защото им липсва правилната гледна точка. Мнозина от вас са изпитвали това през живота си. Но днес вие знаете една тайна, която много други не разбират. Причината в тежки времена да не намираме отговор е, че към този момент отговор не съществува! Когато са отчаяни, хората най-силно се нуждаят от нова гледна точка. Защото тя носи покой. Покоят води до яснота на мисълта. Ясната мисъл ражда нови идеи. А от идеите разцъфва... отговорът. Нека съзнанието и сърцето ви винаги остават чисти. Гледната точка може да бъде изгубена толкова лесно, колкото да бъде намерена...
Най-хубавото предстои.
НАЗАД
