Прощавам ти, че ме изостави, когато имах най-много нужда от теб

Имах нужда от теб.

Имах нужда да ме успокоиш, да ме хванеш за ръка, да избършеш сълзите от бузите ми, да потъна в обятията ти, в една от онези твои прегръдки, които за секунди отнемат цялата тъга от моето същество. Имах нужда да ме изслушаш. Имах нужда да се опиташ да ме разбереш. Имах нужда от теб в стотици малки моменти, в които ме беше страх и бях разстроена, за да отметнеш косата от лицето ми и да ми кажеш, че съм много по-силна, отколкото си мисля и че ще премина и през това. 

Но теб те нямаше. 

Може би мислех, че си идеален. Поставих те на пиадестал, зная че не е честно. Мислех, че когато ти се обадя, ти ще бъдеш насреща, независимо кога и къде. 

Отдадох ти цялата си надежда, смятайки че ще ме спасиш. Не съм ти ядосана, че не го направи. Защото бях принудена да се спася сама.

Сега вече разбирам, че беше егоистично да искам от теб да изоставиш всичко в живота си, за да бъдеш до мен. Вече си мисля, че аз трябва да съжалявам, за яда, който изпитвах към теб. За яростта. 

Съжалявам, че обвинявах теб, при положение, че ти не можеше да направиш нищо.

Прощавам ти, че ме изостави, защото сега  разбирам, че това не беше твой проблем, не беше твоята битка. 

Трябваше сама да се науча как да държа главата си над водата и да оцелявам. Трябваше да науча какво означава да бъда силна, наистина силна. И трябваше да науча тези неща сама. 

Трябваше да се науча как да се моля, вместо да правя някого свой спасител.

Така че, благодаря ти, че те нямаше.

Сега съм много по-силна и способна. Въпреки че разби сърцето ми, ти прощавам. Защото вече знам, че и ти не си перфектен, че и ти имаш недостатъци, че не можеш да бъдеш всичко за мен и още те обичам. 

НАЗАД