Разделите често те хващат неподготвен. Като току-що изсипал се порой, а ти си излязъл без чадър. За секунди се усещаш мокър, студен и изтръпнал. Секундите обаче се усещат като години, нали? И стрелките просто засичат. Раздялата с нещо обаче не изсъхва. Болката, изливаща се като водопад трудно удържа силното течение. Понякога те хваща изневиделица. Телефонът звъни. Чуваш плач и ридание. Блокираш. Не си сигурен дали просто не си в просъница. Осъзнаваш го, едва когато усетиш как краката ти се подкосяват, кислородът сякаш се изпарява и очите ти се изпълват със солена течност.
Искаш да кажеш нещо, да изкрещиш, да удариш, да избягаш, но се чувстваш безсилен. Сякаш някой е отрязал ръцете ти, езика ти. Сякаш някой ти е изрязал усмивката, а ножицата е твърде голяма. И усещаш, че е несправедливо. И се усещаш как го отричаш, все едно не се случва. Не и на теб, не и сега. Само че риданията отекват твърде силно в главата ти и нямаш заглушител, за да ги притъпиш. Понякога се случва и пред очите ти. Виждаш как някой просто се свлича на тротоара за последно. Виждаш профучаващата кола, която оставя след себе си кървав спирачен път. И се чувстваш малък, неспособен, нереален.
Мислиш си, че е можело да има още една прегръдка, още едно "обичам те", още една нощ заедно. И това не приключва само с края на житейската пътека на любим човек. Разделяме се с хора, с които сме кроили планове за име на дете, с любимото животно, което е споделяло леглото ни с години, с ръце, които никога не са ни изпускали. За тези неща не помагат клишираните статии "9 начина да продължите...", "22 начина да се справим с болката" и подобни наивни четива. Няма рецепти, заучени уроци или класически модели. Бориш се със себе си и се молиш времето да отмие болката. Времето всъщност притъпява болката. С годините я усещаш малко по-избледняла, някои спомени са станали като пъзел, на който му липсват важните части.
И не, времето не лекува, времето те променя. Учи те да бъдеш по-рационален, да стъпваш по-здраво по тревата, прави те малко по-безчувствен и много по-разумен. Учи те да се радваш на малките неща, изкоренява късогледството ти и притъпява себелюбието ти. Прави те мъдър и по-добър. Прави те по-съпричастен към другите. Учи те да не осъждаш хората заради поведението им, което не можеш да си обясниш, просто защото не знаеш кой през каква буря преминава.
Времето и болката могат да отнемат много от теб, но точно те са твоите най-добри уроци. Уроците, които ще ти напомнят да казваш по-често "обичам те", "извинавяй" и "прости ми", защото вече знаеш, че нищо не е вечно и всичко изтича, искаш или не.
Затова заключи в някоя стара кутия всички глупави оправдания, за това как "нямаш време" и НАМЕРИ ВРЕМЕ за хората, които са придали смисъл в живота ти и са те усмихвали. Намери време, докато времето е все още с теб. С вас. Не утре или на Коледа, не търси специален повод. Създай го сам и времето ще те направи щастлив.
Автор: Роланда Стефанов
НАЗАД
