X

Разговор между кифли и кроасани

от в 12:40 на 24.02.2015 в Всичко за теб | Историите на една дама


Разговор между кифли и кроасани

Разговор между кифли и кроасани

Поглеждах нервно към часовника закачен над бара. Исках да я удуша, да запретна нежно ръкави, да заголя бавно китките си и да започна да я душа, докато блъскам главата й в стъклената маса.

Нервният глас на колегата ми ме измъкна от мечтите:
- Ето ти фрапетата, вземи си водата от склада. Не се ядосвай, няма угодия на селските пръчки.

Грабнах подноса, лепнах най-циничната си усмивка и закрачих към масата с бодра стъпка. Мислех си как биха изглеждали петна от фрапе върху розовата й рокля. Сервирах поръчките и се усмихнах нагло. Разбира се учтиво „благодаря” не получих. Цигарата догаряше в ръката ми и аз се заслушах в разговора на съседната маса.

- Мило, няма как да променим мъжете - каза русата кифла. - Мъжете са си мъже, след като иска отзад, даваш му. След като иска в колата – даваш.

Това е положението. Или си оборотна, или не си!

Без малко да си глътна цигарата! Огледах останалата клиентела. На масата зад кифлите имаше майка с две деца. Наша редовна клиентка, която ме погледна недоумяващо. Станах и отсервирах няколко чаши с нервна стъпка.

Към компанията на кифлите се присъединиха още два кроасана.
- Добър ден! - казах с досада аз.
- Искам едно бяло фрапе, с повече мляко, по-малко пяна, кафява захар, нискомаслено мляко, бутилка минерална вода, ама да е стъклена. – изпяха двата кроасана в глас.

Поръчах на бармана две фрапета и предложих на майката с две деца да се премести вътре на служебната маса. Жената се съгласи с благодарност в очите. Положението навън бе придобило критични размери. Разговорът от 4-та маса се чуваше из цялото заведение. Центърът на темата се бе изместил и вместо анален секс, девойките коментираха предстоящото откриване на новата чалготека в града. И аз слушах... и всички слушахме, нямахме избор ЗА БОГА!!

- Мими, ти какво направи с Цаната? Изчукахте ли се? – попита едната мома с цвят на косата – каки.
Мимито сви устни и отговори победоносно:
- Не, духах му в „ Син Сити” и после се возих в джипа му. Ама к'во ти обяснявам, ти го знаеш. Цаната не е много интелегентен. Няма к'во да си говориш с него. Ама джипа му... Сега сме гаджета май. Искам да го запозная с наш'те. Само дето се притеснявам, как ще го заведа до село. Малко ме е срам – как да му кажа, че съм от Краулово.

Какито, което в между впрочем се оказа тарторът на кокошарника, зае отбранителна позиция и зареди с назидателен тон:
-Ти луда ли си, ма! Ако разбере, нито свирка, нито джип няма да видиш, бе! Много си проста, пу*ка! Кажи му например, че си от далеч, от по-голям град например... Мадан или Дупница. Какво е това Краулово. Пък ако нещата станат сериозни и успееш да забременееш, тогава ще му кажеш. Мале, ама си проста.

Смехът ми граничеше с истерия. Продължиш да слушам с интерес.
- Абе НиЛо, ти видя ли, че сервитьорката има татус? Някъф надпис. Я питай какво е.

Момичето с цвят каки по главата си се обърна към мен с мазна усмивка:

- Мацко, къв ти е татусът?

Аз, леко вдървена от обръщението, бях на стотна от секундата да започна да мяуча и да се въргалям земята:
- Ами надпис, латинска сентенция.

Какито ме погледна и се усмихна.
- Виждаш ли, на латински е. Ама мило, ти не си прави на латински, 'щото е тъпо. При татусите колкото по-стар език е, толкова по-добре. А той латинският е сравнително нов.

Момичетата на масата изгледаха НиЛо с уважение и респект.
Аз се задавих с кафето си. Разговорът ставаше все по-любопитен. НиЛо продължи с равен педагогически тон:
- Избери си някой по-стар език. Например френски или английски. Пък и тоя латиски само некви си там латини го говорят, а френският и английският го говорят във Париж, Англия, Лондон и Италия. Бая държави.

В този момент аз изпаднах във вцепенение. Редовната ни клиентка ме потупа по рамото и стана да си ходи. Аз вцепенена. Жената ме погледна със съжаление и ми пожела приятна работа. Кимнах й и успях да се усмихна. Станах от масата и влезнах зад бара. Там не ги чувах толкова. Надух музиката в заведението, която заглуши писъка в съзнанието ми...

Края на работната смяна. Обичайната оперативка с колегите на по чаша бира. Аз разпалено разказвам дочутия разговор от днес. Колегите ми се превиват по пода от смях. Още един работен ден в едно кафе в Благоевград.



Теми   женски разговори | кифла | кифли | разговор

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.