Седем пъти презирах душата си:
Първият път, когато
видях, че тя се покорява, за да достигне висоти...
Вторият път, когато
забелязах, че тя куца в присъствието на сакати...
Трети път, когато
трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното...
Четвъртият път, когато
тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин...
Петият път, когато
тя, търпейки поради своята слабост, представи търпението си за сила...
Шестият път, когато
с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски...
И седми път, когато
тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел...
Из: "Пясък и пяна" на Халил Джубран
НАЗАД
