Ние се отличаваме един от друг, не по това колко често падаме, а колко пъти ставаме и как реагираме на провала. Зрелостта предполага способност да се справяме с неуспехите. Но как да се научим на това? Прочетете мнението на известния психолог Гай Уинч.
Реакцията към неуспеха е особено забележима при бебетата. За щастие, те са настойчиви и решителни, в противен случай никога не биха се научили да ходят, говорят или да правят каквото и да е.
Представете си четири малки деца, които решават един и същи проблем: трябва да отворят чекмедже и за целта е нужно да плъзнат вляво голямата дръжка. Първото бебе дърпадръжката, но се премества самата кутия и бебето не може да достигне до него. То се обръща и започва да си играе с памперса. Второто бебе няколко секунди се занимава с дръжката, но отново не успява. То сяда на пода и впива поглед в кутията. Долната му устна започва да трепери, но не полага повече усилия. Третото бебе със сила дърпа дръжката. Но отново несполука. То обаче не се предадава и след 10 минути на принципа проба-грешка, успява. Капакът се отваря и от кутията изскача плюшено мече. Детето крещи от удоволствие, пъха мечето обратно и след това всичко се повтаря. Четвъртото дете вижда как предишното отваря кутията. То се зачервява, удря по кутията с юмруче и избухва в сълзи.
Как се справяте с провала?
Въпреки, че основните начини да се справяме с неуспеха се формират в ранна детска възраст, ние не трябва да плащаме цял живот за детински грешки.
Понякога неуспехът ни кара да възприемаме целта като нереалистична и недостижима, така че без да се замисляме се отказваме (като първото бебе, забравило за кутията, която не може да достигне). Други се обезсърчават и губят способността си да направят нещо, стават пасивни и безпомощни (второто бебе, което просто си седи и гледа). Трети продължават да опитват, докато не успеят. Накрая, някои от нас се депресират и губят способността си да мислят трезво.
Има хора, които приемат неуспехите спокойно, но повечето ги вземат присърце. Несполуките винаги ни причиняват чувство на неудовлетвореност и разочарование, но те също могат да ни дадат и ценна информация, да ни научат на полезни неща, да ни помогнат да растем и да се развиваме. Благодарение на тях, следващият път, когато имаме възможност, ние ще избягаме грешките, като по този начин увеличаваме шанса си за постигане на целта.
Три психологически рани от неуспеха
Неуспехът ни нанася рани, които се нуждаят от спешно лечение, докато не са станали дълбоки.
- Те засягат самооценката ни, карат ни да правим погрешни заключения за нашите способности.
- Подкопават нашето самочувствие, мотивация и оптимизъм.
- Пораждат страхове, които възпрепятстват напредъка към целта. За да се получи един порочен кръг, са достатъчни само един-два неприятни инцидента.
Самочувствие - джудже
Бейзболните играчи често казват, че когато се справят добре с ударите, на другите топката им се струва необичайно голяма (и следователно по-лесно се уцелва). Неуспехът не само превръща нашата цел в Еверест, но също така и ни кара да подценим себе си. Започваме да си внушаваме, че сме по-малко интелигентни, по-малко привлекателни, отколкото преди. Например, ако студентът е преминал зле зимната сесия, той започва да се съмнява в способностите си и субективно сложността на дисциплината се увеличава. Много първокурсници решават да се откажат след неуспешна сесия. Ако шестгодишният ни син се провали на теста по правопис и започне да се нарича "последният неудачник", ние веднага му казваме, че не може да говори така за себе си. Но ако се замислим, ще достигнем до извода, че ние често използваме същата логика, когато става дума за нещата от живота ни.
Новогодишни обещания
Тези обещания като по правило, не доживяват до февруари и ние правим прибързани заключения, "отново неуспех, аз съм твърде мързелив, за да направя нещо сериозно." В резултат на това, започваме да възприемаме себе си още по-зле от преди. Но всичко е в планирането. Липсата на начална дата – е една от най-честите грешки при поставянето на цели.
Друга често срещана грешка – прекалено много цели.
Спомням си Полин, наскоро разведена, с две деца в училищна възраст, нахлу в офиса ми в първия работен ден на новата година и гордо подаде лист хартия "Това е моят план, - каза тя - ти ми каза да си върна контрола върху живота си..."
В списъка бяха включени неща от типа на: да ходя на фитнес 4 пъти седмично, да отслабна с 10 кг, да подобря трудовите си показатели, да си сложа нови шкафове, да боядисам стените в спалнята, да си намеря пет нови приятели, най-малко 2 посещения на месец при сомелиер, поне един ден в месеца за доброволен труд и да отделям достатъчно време за общуване с децата си...
Списъкът на Полин беше невероятно експлозивна смес: някои планове влизаха в конфликт с други, за някои очевидно липсваше сигурност, други бяха твърде сложни. Като цяло, ние често нарушаваме своите обещания, защото си поставяме погрешни цели. А неизпълнените обещания, от своя страна, водят до понижаване нивото на нашето самочувствие.
Страх от нови провали
Допускайки грешки, ние ставаме жертва на своето пораженческо настроение много по-често, отколкото си мислим. Ако не получим повишение, преставаме да работим усилено, защото започваме да вярваме, че колкото и да се стараем, няма да ни повишат. Наранявайки се във фитнеса, ние си правим заключението, че не можем да се занимаваме със спорт. Във всеки от тези случаи, провалът много бързо ни внушава, че нямаме шанс да получим желаното, така че няма смисъл да се опитваме.
Но без да положим усилие, ние намаляваме вероятността от постигане на успех до нула. Напълно ни убягва фактът, че отказът ни да се борим се превръща в основната причина за разочарование. Ние не разбираме, че песимизмът скрива от нас възможностите, които съществуват в действителност. Страхът от провал ни кара да слагаме спици в собственото си колело, с което сами си създаваме пречки или увеличаваме сложността на целите. Несъзнателно показваме изключителна креативност в създаването на различни препятствия, за да можем да се оправдаем в случай на неуспех.
Как да лекуваме травмата от провала
Провалите влияят отрицателно върху нашето самочувствие и увереност, но също и ни вдъхновяват да си поставяме недостижими цели. Те нарушават нашето възприятие, внушават ни чувство на безнадеждност и ни заставят да се откажем. Когато пациентите ми споделят големите си провали, аз първо изразявам своето съчувствие и искрена подкрепа. После им помагам да видят уроците от този провали и как да ги използват за личното си израстване. Но това не се харесва на всички. Наистина, призовавайки ги да видят хубавото преди да са се възстановили от разочарованието, това може да доведе до неразбиране и раздразнение. Въпреки това, най-ефективният метод за лечение на психологическа травма и нанесена вреда, е да се извлекат поуките от тях.
1. Неуспехът е велик учител
"Страдах от неуспехи, идващи един след друг - казва изобретателят Томас Едисон. - Благодарение на тях открих съществуването на хиляди неща, които не работят". Поражението винаги ни показва какво трябва да се промени, за успешното изпълнение на задачата.
2. Неуспехът отваря нови възможности
Първите две автомобилни компании на Хенри Форд фалират. Ако това не беше се случило, вероятно той не би пробвал идеята за конвейера, което го прави един от най-богатите хора в Америка.
3. Неуспехът ни прави по-силни
Той ни принуждава да променим нещо в себе си, да престанем да бъдем пасивни, да поемем контрола над живота си.
Когато провалите се редуват, ние чувстваме, че нищо не зависи от нас и буквално сме обречени на провал. Когато променим гледната си точка и обърнем внимание върху тези аспекти, които подлежат на контрол, у нас се възвръща надеждата и мотивацията, повишава се самочувствието. В някои случаи е достатъчно да получим достъп до информацията, която опровергава нашите грешки, за да излезем от състоянието на парализа.
НАЗАД
