В нашия курс по английски език имаше един мъж, активен човек, някъде около 60-те. Гледах го и му се възхищавах, че нито положението, нито солидната възраст му пречат да бъде просто студент като всички останали.
Скоро след това в класа започнахме да говорим за децата - това беше темата на урока. В процеса на разговора той изведнъж ми каза:
- Знаеш ли, Галя, аз имам пет деца!
- О, това е чудесно! – възкликнах аз.
После започна да ми разказва. Когато бил млад, имал жена и малък син. Той работел много упорито - ден и нощ. През 90-те години започнал бизнес, който му отнемал всичките сили. Забравял да спи и да яде - от нерви, задължения и отговорности. Синът му неусетно пораснал, станал студент, а бракът му се разпаднал и изчезнал в нищото ...
- В един момент осъзнах, че имам пари, но не и щастие. Нямам близки, нямам смисъл в живота. Ето станал съм почти 40-годишен човек, а съм сам и нещастен.
На следващия ден той заминал при майка си, качил се на влака и пътувайки се зачел в една книга. Главният герой трябвало да направи списък на най-важните цели в живота си. Като начало - на предстоящите 3 години, а след това един последен списък, в случай че му остава да живее само шест месеца.
Тази нощ във влака той също започнал да пише свой списък... И в него били съвсем нормални, земни, човешки желания: да има семейство и деца, за да не се оплаква майка му по телефона, да работи по-малко, но с удоволствие и да пътува.
Той подходил към задачата като бизнесмен. Най-интересното е, че решаването на по-голямата част от този списък станало възможно само след няколко седмици. Първото, което направил е да се установи да живее в близост до майка си, така че да не ѝ е мъчно. След това продал изтощителния бизнес и започнал да се занимава с нещо, което му било приятно. По-сложно се оказало положението със семейството. Но само след около две години той се оженил и му се родила дъщеричка, след това още една и после - двама сина.
- И ето миналата година, моите дъщери - те имат средно образование - седяха веднъж на нашата веранда и нещо си говореха с големия ми син на английски език. На английски, представяш ли си? Просто така! Помислих си: а аз съм учил само немски език в училище и когато пътувам не мога дори две думи да свържа... И с какво съм по-лош или по-глупав от тях, моите деца? Затова, там някъде в моя списък с цели - трябваше да впиша още нещичко! - щастливо усмихвайки се добави той.
Преди по-малко от година, той започнал да учи езика от нулата, а днес вече може да го говори съвсем свободно! И това, ако не е доказателство, че Съдбата е щедра само към тези, които твърдо са решили да бъдат щастливи!
Автор: Галина Сергеева
НАЗАД
