Днес идвам при теб за последно. Не, не искам да изпадаме в приятни спомени за отминали дни. Днес искам да ти кажа за последен път "Сбогом!".
Любов, ти беше винаги до мен. Винаги изпълваше мислите, мечтите и желанията ми. Мислех, че ще бъдеш винаги до мен.
Какво се обърка?
Аз ли пожелах твърде много, или ти просто не ми даде достатъчно?
Сбогом!
Не мога да продължавам да се взирам в празнотата, която остави в мен. Не мога и не искам пак да се връщам към всички хубави спомени, защото имаше и такива.
Но днес... Днес остана само раната, която упорито отказва да заздравее.
Днес си мисля, че съм по-силна от вчера и мога да постигна всичко, може би почти всичко. Но ще успея ли да те забравя?
Сбогом, любов! Не искам да ме съжаляваш и да ми казваш, че всичко може да се промени. Вече не се заблуждавам, че в живота нещата се случват просто така.
Днес вярвам, че отново ще срещна тръпката, а тя може и да се превърне в любов. Дали всичко ще се повтори, или двамата заедно ще успеем да заличим следите от теб, да запълним празнотата и да забравим за всички рани?
Но след като знам какво е да те чувствам в себе си, вече не мога да се върна към старото си Аз. Ти беше светлината в края на тунела. Преди ми се струваше, че е останала само тъмнината, но днес светлината победи.
Сбогом, любов. Благодаря ти за всичко, което преживях.
НАЗАД
