Понякога е странно да осъзнаеш, че около теб е пълно с хора, които са по-млади, при условие че довчера ти минаваше за представител на "новото поколение". Е, поколенията днес се сменят със скоростта на технологиите и неусетно човек се оказва вече възрастен. Ето някои шантави ситуации, в които осъзнаваш, че вече не си на 20:
Полудяваш на песни, които околните не са чували
Първите хитове на Бритни от времето, когато тя беше какичка с голо пъпче и грандиозна кариера, а ти – в 6-ти клас. Мислиш си, че това са парчета на по няколко години, които все още са хитове. Оказва се, че годините са близо 15, а ти си единственият човек в компанията, който знае текстовете наизуст...
Радваш се безкрайно на новата си прахосмукачка
Имаше един период, в който дори не знаеше как се пуска проклетото нещо, а сега мисълта за прахосмукачка с воден филтър ти носи емоции, сходни на тези от първата ти дискотека. Никога не си предполагала, че нещо, което те "заробва" между четири стени и опира до нещата от бита, а не до спасяването на света, може да те накара да се чувстваш добре. Ами, ето...
Мечтаеш си за спокойна почивка
Не схващаш кога от човек, който прекарва две седмици на морето, без да спи, се превърна в леля си. Идеята за ежедневни партита по време на единствения ти отпуск, сама по себе си, ти носи главобол. Мечтаеш за книга в рака, лек коктейл, който да пиеш бавно на плажа, тишина и никакви, ама никакви шотове...
Не разбираш какво говорят тийнейджърите
Редиш се на опашка за кафе в кварталното денонощно магазинче и попадаш на група ученици, от чиято реч схващаш с усилие около 50 процента. Останалата част от говора им представлява комбинация от думи от новия уличен сленг, нечленоразделни звуци, някакви фейсбук лафчета и „братле“ на всеки 40 секунди...
Спомняш си за купоните отпреди 10+ години
Срещаш се случайно на улицата със съученик от гимназията и имате време за бързо кафе. Започват се едни истории и се стига до това как три дни не излязохте от онази вила, където подгрявахте седмица преди абитуриентския си бал. После се сещаш, че това е било преди близо 10 години, а сякаш довчера не можеше изобщо да си спомниш какво се е случвало толкова време назад...
Казваш, че нещо „не е като едно време“
Улавяш се как непрекъснато правиш съпоставки между нещата „сега“ и „преди“, което ти дава все повече шансове за разговор с чичковците под блока. Житейският ти опит на моменти ти се струва толкова голям, че се замисляш защо спря да си водиш дневник и започна да работиш по 8 часа на ден в офис. После се сещаш, че така правят зрелите хора и продължаваш напред.
Откриваш си бял косъм. Пореден.
Спомняш си, когато беше на 13 и майка ти ти забрани да си боядисаш в лилаво. Не й говори 2 седмици. Сега обожаваш цвета си и осъзнаваш, че всички наоколо мечтаят за такъв естествен лешников нюанс, но не могат да го постигнат. Докато не видиш поредния бял косъм. А този път лилавото май не е опция...
От няколко чаши вино си с тежък махмурлук
Братовчедка ти има бебенце и младият татко извежда близки и приятели навън, за да полеете повода. Прекрасно настроение, сладки приказки, музика и алкохол. Прибираш се в добро настроение и определено в трезво състояние. Или поне така си мислиш вечерта. На другия ден едва отиваш на работа, лошо ти е се чудиш къде сбърка в този живот. Пиенето не е това, което беше.
Все повече звучиш и изглеждаш като майка си
И то в лошите й черти. Всичко, за което някога милата жена е понасяла критика от собственото си дете, вече ти е втора природа. Понякога се поглеждаш в огледалото и имаш чувството, че сте един и същи човек. Друг път правиш забележка на приятел и се стряскаш от думите си, след което се опитваш да запазиш самообладание, но напразно. Същата си.
Записваш си неща в хартиен тефтер
Ясен знак, че не принадлежиш към най-младото поколение е това, че ползваш лист и химикал. Да, притежаваш таблет, телефон и лаптоп, които обикновено са в теб, но това не ти пречи да си водиш прилежно записки в малкото си тефтерче. Навик, който остава мистериозен за голяма част от по-младите хора в обкръжението ти. Но пък чаровен.
НАЗАД
