Когато някой има нужда от помощ, намираш време. Когато плановете се объркат, измисляш решение. Но ако за собствените ти желания все не остава място, може би е време да промениш нещо - не защото вече не се справяш, а защото го заслужаваш.
Да поставиш себе си на първо място не означава да спреш да обичаш и да се грижиш за другите. Означава да включиш и своите нужди в решенията, които вземаш всеки ден. Ето седем познати ситуации, от които можеш да започнеш.
1. Съгласяваш се, преди да се замислиш дали ще успееш
Поемаш още една задача, приемаш покана или обещаваш услуга, а едва след това се чудиш как ще вместиш всичко в графика. Собствените ти планове отново се оказват най-лесни за отменяне.
Дай си време за отговор. Провери не само календара си, но и дали искаш да поемеш този ангажимент. Можеш да откажеш учтиво, без да представяш подробен отчет защо времето ти вече е заето.
2. Почиваш само когато всичко е свършено
Сядаш за малко, но погледът ти веднага намира нещо за подреждане. Свободният следобед се превръща в наваксване, а почивката остава награда за деня, в който няма да има никакви задачи.
Опитай да оставиш една задача, която не е спешна, за утре и да използваш времето за себе си. Не е необходимо да правиш нещо полезно, да научаваш нещо ново или да превръщаш и почивката в постижение.
3. Малките молби започват да те дразнят повече от обикновено
Още едно съобщение, още една промяна в уговорката, още нещо, което някой е забравил. Забелязваш, че реагираш по-рязко, а после се обвиняваш, че не си била достатъчно търпелива.
Вместо веднага да си обещаваш да бъдеш по-мила, погледни какво вече си свършила. Има ли задача, която може да почака или да бъде споделена? Кажи навреме, че днес нямаш възможност за още, вместо да чакаш раздразнението да прерасне в спор.
4. Отлагаш точно нещата, които ти носят радост
За чуждите поводи има място в календара. Твоята разходка, срещата с приятелка или заниманието, което обичаш, обаче остават за някой по-спокоен период.
Избери едно от тях и му определи конкретно време тази седмица. Не е нужен цял свободен ден. Важното е да не отменяш автоматично своя план.
5. В разговорите има място за всички, освен за теб
Изслушваш, задаваш въпроси, помниш подробностите. Но когато те попитат как си, отговаряш набързо и връщаш вниманието към събеседника.
При следващия разговор с близък човек сподели нещо свое — какво те е зарадвало, какво ти тежи или за какво се колебаеш. Не е нужно да имаш голям проблем, за да заслужаваш внимание. Можеш и просто да поискаш да бъдеш изслушана, без съвети и готови решения.
6. Отказваш помощ, дори когато би ти била добре дошла
По-лесно ти е да свършиш всичко сама, отколкото да обясняваш. Или не искаш да притесняваш никого. Така обаче задачата остава за теб дори когато има кой да я поеме.
Помоли за нещо конкретно: някой да организира срещата, да напазарува или да поеме част от общата работа. Уточни какво е необходимо и остави другия да го направи по свой начин. Приемането на помощ не омаловажава способностите ти.
7. Знаеш какво се очаква от теб, но трудно казваш какво искаш
Когато избираш как да прекараш уикенда или дали да приемеш предложение, първо мислиш кой ще бъде доволен. Собственото ти предпочитание остава последно, ако изобщо стигнеш до него.
При следващото малко решение първо си отговори какво би избрала ти. След това можеш да обсъдиш, да се съобразиш или да направиш компромис. Не е нужно винаги твоето желание да надделява, но заслужава да бъде чуто — най-напред от теб самата.
НАЗАД
