„Виждала съм много жени да пренебрегват приятелите си когато станат майки, но никога не съм мислела, че ще бъда една от тях. Сгреших!“.
Този удар дойде от много близка моя приятелка, след като родих първото си дете. Бях обвинена, че съм лоша приятелка от жена, която обичах и на която се възхищавах повече от десет години. Истината е, че беше права.
Вече не ми беше забавно да излизам. Бях уморена. Главата ми беше пълна с бебешки неща. Не можех да говоря за нищо друго, освен за дъщеря си.
В редките случаи, в които излизах с приятели всичко трябваше да бъде съобразено с кърменето ми и със съня (или липсата му). Единствените телефонни обаждания, които провеждах бяха с мои познати – майки и то във връзка с разранените ми зърна и новият обрив на бебето.
Друга моя близка приятелка беше толкова ядосана от „прегрешенията“ ми, че последната ни среща протече по следния начин: тя ми показваше на календара в телефона си колко пъти съм отменяла срещите ни. Недоволството ѝ беше разбираемо. Списъкът беше наистина дълъг...
Въпреки всичко, което правех, не можех да бъда това, което приятелите ми искаха от мен. Дори аз не съумявах да бъда човекът, който исках.
И не съм единствената. „Гробището“ от погребани приятелства е нещо нормално за много жени, които вече са майки. Скоро попаднах на статия със заглавие: „Не мога да бъда ваша приятелка повече. Аз съм майка“.
Случва се...
Истината е, че аз самата бях дала този обет – "никога няма да се променя, защото ще имам дете, няма да се превърна единствено и само в майка, няма да ограничавам живота си“. Но въпреки това си стоях у дома по пижама, която беше изцапана с повръщано, неспособна да напусна къщата. Усещах, че не мога да бъда майката, жената, дъщерята, прфесионалистът и приятелката – дори не бях сигурна, че мога да се справя дори с едно от изброените неща.
Изглежда ми като болна шега да очакваме от майките да преминават през нещо толкова важно, нещо променящо живота, като създаването на човек. Да отгледат същия този човек, да го направят завършен и функциониращ възрастен, и в същото време това да не промени и тях.
Поради тази причина много майки живеят в заблудата, че да имаш дете е нещо деструктивно за досегашния ти живот.
Никога досега не е съществувал толкова голям натиск върху майката. Очаква се от нас да дадем времето и вниманието си на това същество. Но само си спомнете, че когато растяхме ние, родителите ни ни пращаха да играем навън и ни заръчваха да се приберем, когато стане тъмно. Това е изключено за днешните поколения. Не можем дори да погледнем мобилните си телефони, докато сме на детската площадка, без да бъдем обвинени в небрежност към децата си.
В същото време стандартите за една майка се покачват главоломно, а хората с които можем да споделим товара си намаляват. Мъжете са малко по-натоварени в днешно време, но само малко!
Не съм виждала статия за татко, който е загубил приятелите си, щом се е появило детето му. Не познавам такъв. Повечето мъже продължават да поддържат социалните си контакти, спортуват и излизат да се забавляват. За разлика от тях жените променят дори начина си на работа. Много майки започват да работят по 4 часа, защото у дома ги чака втора работа и втора смяна от задължения.
Представете си какво се случва с онези, които останат на пълен работен ден?
Когато една майка се опита да води нормален живот е обвинявана в нехайство и небрежност.
Разбира се не всички мои приятелства се провалиха. Запознах се с прекрасни жени, които също бяха майки. Остана една малка група от хора, които ми направиха най-ценния подарък: бяха гъвкави, разбиращи и ми дадоха шанс да се променя! Всъщност това се оказа най-градивното нещо за мен и семейството ми - около мен останаха хора, които ме обичаха и ценяха. При това истински и въпреки факта, че вече бях майка, че вече бях целият свят за едно малко човече!
НАЗАД
