Всички мъже се променят в момента, в който се сдобият с дъщеря. Докато си ме държал като новородено, съм сигурна, че си си мислил за живота, който ще живея и по-специално за мъжа, с когото ще прекарам остатъка от живота си. Но сега, когато съм пораснала и се сблъсквам с истинския живот, надявам се, че винаги ще помниш, че обикнах първо теб.
Знам, че си се тревожил за това дали ще ме дариш с всичко, което си смятал, че заслужавам. Сигурна съм, че си се притеснявал, че понякога ще греша. Вярвам, че си се чудил какъв човек ще стана, макар и тихичко да си си обещавал, че ще се гордееш с мен, независимо от всичко.
Защото си знаел, че в моят живот ще се проливат сълзи. Знаел си, че въпреки играчките, които ще можеш да ми поправиш, няма да успееш да поправиш сърцето ми, когато се разбие за първи път. Знаел си, че има нелюбезност, от която няма да можеш да ме предпазиш. Знаел си за изборите, които ще трябва да правя, без ти да си до мен и да ми казваш какво е добре да предприема.
Няма парична сума, която да мога да ти платя за всичко, което си отдал на мен. Никога няма да мога да ти се отплатя за жертвите, които си правил. Защото ти си ми давал не само финансова сигурност.
Най-безценното е безусловната любов между баща и дъщеря, която ме заобикаляше през всеки етап от живота ми. Това да ми казваш „Обичам те“ просто за да го знам. Това да ми казваш, че съм красива дори когато не вярвах, че е така. Това да ми даваш най-добрите съвети, макар и да си знаел, че ще ги пренебрегна.
Като дете никога не виждах бръчиците по челото ти, когато видеше какви са сметките. Виждах само „Тате, може ли да ми купиш това“. Не знаех какво правиш през деня, знаех само, че си на работа. Живеех живота си безгрижно между училището и игрите.
Тичайки по стълбите, докато ти паркираше колата, не знаех, че почивките струват пари, знаех само, че отиваме някъде. Не знаех за ежедневния стрес и нещата, които са те държали буден посред нощ, знаех само, че ти си първият, който идва в стаята ми, докато плачех в леглото заради кошмарите си. Не знаех, че болката ще си отиде, знаех само, че ти беше първият, който да ме гушне, когато съм си одраскала коленете.
И след време започнах да научавам за света, в който бях живяла толкова безгрижно. Всеки расте с годините и знам, че си мразил как времето лети, докато си гледал как се превръщам в зряла личност. И ме гледаше отдалече, знаейки, че рано или късно ще науча какъв всъщност е света.
През цялото това време ти беше до мен за всяка игра, всяка победа и всяка загуба. Ти ме насърчаваше за всяка мечта, която не мислех, че някога ще се сбъдне. Беше до мен всеки път, в който се провалях.
Сърцето ти се разби в момента, в който ме видя да събирам багажа си за университета, докато стоеше в празната ми стая. И огромните суми, които трябваше да плащаш, за да се чувствам добре, докато уча далеч от дома. Любов е да дадеш най-доброто на някого дори и когато сърцето ти се разбива, докато го правиш, както и това да даваш на децата си неща, които самият ти никога не си притежавал.
Всичко, което ти искаше, е да знаеш, че съм добър човек, че взимам разумни решения и се справям добре сама. И че чрез бащината ти любов се превръщам в човека, който ми е писано да бъда. Заради твоята обич аз исках да стана личност, от която да се гордееш.
Исках да оправдая очакванията ти за това коя ще бъда. Исках никога да не правя грешки, защото най-лошите думи, които мога да чуя от теб са „разочарован съм от теб“. Но чрез това разочарование и грешките ми се научаваме какво е безусловна обич.
Един ден ще срещна някого, с когото ще те заппозная – ти искаш той просто да е стойностен човек. Искаш просто да знаеш, че жената, за която си се грижил през целия й живот, ще бъде обгрижвана, когато теб те няма. Колкото и да мразиш това как времето лети, не мога да си представя живот, в който теб ще те няма и дори мисълта за това разбива сърцето ми.
Защото ти си бил винаги до мен във всичко, виждал си как плача и това е разбивало сърцето ти. И колкото и скептично да подхождаш към този човек, когото никога няма да намираш за достатъчно добър за мен, просто се моля той да ме обича по правилния начин.
Един ден той ще те помоли за позволение да ме вземе за своя съпруг и макар и това да разбива сърцето ти, вярвам, че ще му кажеш да.
И ще извървиш един път, който си си представял от мига, в който се родих. Знаел си, че един ден ще трябва да ме дадеш на друг мъж. И докато сдържаш сълзите си и ме целуваш по бузата, ще чуеш как прошепвам: „Татко, помни, че обикнах първо теб!“
НАЗАД
