„Скъпи татковци,
Знам, че в момента държите телефона си в ръка. Вероятно телефонът винаги се намира в ръката ви или поне в джоба ви – така е при всички нас. Но, скъпи татко, направи ѝ услуга и прави повече снимки.
Не, не скрийншоти на забавните шеги, които си видял в Туитър.
Говоря за снимки на нея. На майката на децата ти. На любовта на живота ти. На онази, която работи наравно с теб, за да съхраните това семейство.
Прави ѝ повече снимки.
Докато разглеждах галерията си на телефона онзи ден, осъзнах, че имам купища снимки на съпруга ми, докато си играе с децата, но винаги се притеснявам, когато той ми прави подобна снимка. В такива моменти чувствам, че не изглеждам достатъчно добре, че би трябвало да имам грим или да ме снима от определен благоприятен ъгъл. Това е така заради социалните мрежи.
Но не е нужно да е така. Имаме нужда от снимки на семейството ни, които включват и мен. Обожавам снимките на децата си и съм много благодарна за снимките на съпруга ми с тях, но е важно и двамата да имаме снимки с тях.
Татковци, ако и вашата съпруга е същата като мен, изненадайте я една вечер, докато чете приказка на дъщеря ви, извадете телефона телефона и я снимайте.
Без предупреждение.
Без пози.
Просто я снимайте.
Докато е в кухнята и разговаря със сина ви – снимайте я.
Ако си играе на пода с децата, ако им помага с домашното – снимайте я.
Времето лети толкова бързо и с всеки изминал ден тези малки бебчета растат. Още преди да се осъзнаем, те ще си съберат багажа и ще заминат.
Затова – снимайте.
Един ден нея няма да я има и единственото, което ще остане на децата, са спомените.
Затова снимайте я.
Направете снимката, за да им покажете колко много ги е обичала. Направете снимката, за да си спомнят колко забавна е била. Направете снимката, за да видят колко красива е била. Няма значение, че е още по пижама, че още не си е измила косата – снимайте я.
Майка ми почина, когато бях на 20 години. Всичко, което ми остана от нея, са снимки. Сега се вглеждам в тях, виждам как ме държи на скута си и се смее на нещо, което съм казала. Вглеждам се в ръцете ѝ и се питам – не приличат ли на моите сега, когато съм остаряла?
Не можеш да уловиш нещо подобно на селфи.
Затова, моля ви, снимайте я.“
Синди Гейтуд
НАЗАД
