Слушайте себе си, а не чуждото мнение

Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.

Здравейте! 

Имам връзка с мъж, който е 11 години по-малък от мен. Аз съм на 46, той на 35. Имам две пораснали деца, които учат в чужбина. Той има дете от предишна връзка. Заедно сме от 4 години, беше любов от пръв поглед, заживяхме заедно много бързо, разбираме се, допълваме се, нямаме никакви проблеми помежду си. Единственият проблем са чуждите приказки от страна на неговите родители, на приятели. Вече имам чувството, че и непознати в заведения ни заглеждат все едно е престъпление жената да е по-голяма от мъжа. Усещам, че това започва да ме натоварва, не разбирам защо хората са такива. 

Моля Ви, посъветвайте ме какво да правя, защото се страхувам, че хората ще ни разделят.

К.

Здравейте, К.! 

Въпросът, който задавате, е по тема много интересна и актуална. Все по-често срещаме двойки с голяма разлика във възрастта и отношението към тях показва, че обществото ни не е готово да приема различното. Любопитен е фактът, че бракове с разлика във възрастта не са нещо ново за нашата страна. В миналото в много краища на България е имало обичай да женят по-младите мъже за по-възрастни жени, защото те са по-опитни и умели да ръководят просперитета на семейството.  В съвременното ни общество обаче, дори когато мъжът е видимо по-възрастен, това също се коментира, макар че хората са като че ли по-благосклонни към такава двойка. Вчера на летището в София до мен седна френско говоряща двойка - мъж на възраст около 65 години и жена на около 35 години, които се държаха за ръце. Въпреки че се гледаха толкова влюбено, привлякоха няколко озадачени и неодобрителни погледи на околните. По-сложно е, когато жената е видимо по-голяма в двойката. Разговаряла съм с хора, които имат такава връзка и това, което забелязвам, е че обикновено разликата във възрастта е проблем за жената, а не за мъжа. Жената в такава връзка често се чувства несигурна, притеснява се от възрастта си и от „какво ще кажат хората”. За подобни притеснения от чуждото мнение четем и във Вашето писмо.Вие пишете, че нямате никакви проблеми помежду си и това е прекрасно, но това, което реално Ви притеснява, са чуждите приказки на неговите родители, приятели, чуждите хора. Да, хората винаги имат и ще имат мнения, някакво отношение към нас и всичко, което правим, но как и доколко ние ще приемаме и прилагаме това мнение в живота си зависи само от нас самите. Смятам, че за всеки човек е добре да реши дали ще живее, за да оправдава очакванията на другите или ще търси своя път и своето щастие така както го чувства, както го иска и усеща. Според мен Вашите притеснения идват по-скоро от вътрешна несигурност, може би страх, как ще се случват нещата в бъдеще. Може би имате лош минал опит във връзките и това също оказва влияние сега. Подобни страхове във взаимоотношенията имат повечето хора и те нямат нищо общо с възрастта. Предлагам Ви да поработите над страховете си. Вземете лист хартия и напишете отгоре „От какво наистина се страхувам в тази връзка?” и отдолу изредете всички свои страхове, опасения, притеснения относно връзката си. Бъдете честна и може би ще откриете, че вероятно не точно хората и тяхното отношение, а нещо друго, нещо вътре във Вас Ви кара да се чувствате по този начин. Любовта, истинската любов, е прекрасна във всички нейни форми и проявления. Не се притеснявайте, че понякога излизате от „стандартите” и от общоприетите форми, от това „така трябва” и „така е правилно”. Животът не е толкова дълъг, че да го посветим на „така трябва”, но е достатъчно дълъг, когато го изпълним с радост и любов. 

„Единствената възможна двойка е онази, която се създава между двама равноправни индивиди, които решават да сключат договор помежду си и го правят. Русо казва, че човек не е длъжен да се подчинява на закони, в чието създаване не е участвал.” – това пише Хорхе Букай в книгата си „Пътят на срещата”. 

Мила К., на какви „правила” и „закони” в любовта да се подчиняваме е избор и е добре да сме много внимателни в този избор – да сме сигурни, че избираме себе си и любовта си.

Желая Ви успех!

Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук

НАЗАД