X

Спатии и сълзи – Част 2-ра

от в 09:22 на 24.07.2013 в Всичко за теб | Историите на една дама


Спатии и сълзи – Част 2-ра

Спатии и сълзи – Част 2-ра


 
   И ако сега ме попиташ в кой момент любовта взе най-необходимото и нежелана се измъкна през входната врата, оставяйки я отворена, аз ще ти кажа, че не знам. Истината е, че наистина не знаех. Дали беше, когато спрях да нося грим пред нея, смятайки, че сме стари дружки и не се нуждаем от маски? Или пък, когато поисках да ми отделя повече време, пледирайки неоценена. Може би беше, когато поканих любовта на едно от ревютата си, а тя реши, че младите манекенки са по-подходящи за обичане. Вероятно беше последното. 
   
   Беше ранна сутрин в Пловдив. Слънцето беше изгряло, но птиците все още огласяха квартала с песните си, за да се уверят, че съм се събудила. Бяха закъснели, защото бях будна няколко часа по-рано, когато чух пощальонът и бързо изтичах до пощенската кутия, за да се уверя, че не са ме забравили. Разбира се – не бяха. Зачетох толкова бързо, колкото можех и бързо позвъних на Никол.
- Ало?
- Моментът не е подходящ!
- Кажи му да задържи оргазма си за минута, важно е!
- Какво се е случило? 
- Лицемерна хартия току-що се приземи в пощенската ми кутия, ухаеше на рози.
- Клише!
- Нали?
- Определено.
- Чуй това: „Бихме се радвали да бъдете с нас на сватбения ни ден.” Чувала ли си по-голяма глупост?
- Мирише ми на пазар…
- И на много похарчени пари за новата рокля от корицата на Vogue.
- О, скъпа, ще ти стои чудесно!
- Благодаря! Как са нещата при теб?
- И аз получих нещо неприятно тази сутрин. Съдят ме.
- Защо?
- Очевидно съм спала с малолетен, Мария, почакай за секунда. 
(- Имаш 18, нали? – Да.)
- Малолетен? Къде ти беше умът? Сладки са, но миришат на карирани панталони, което е отблъскващо. 
- Извинявай, трябва да затварям, ще се чуем по-късно.
 
Изпуших поредната цигара, но самотата ме убиваше:
- Челси, как си?
- На мач съм, ще ти звънна по-късно.
 
И цигара след цигара се чувствах все по-самотна, докато на вратата не се позвъни:
- Никол ми писа за сватбената покана. О, скъпа, добре ли си? 
Беше Стефани, последната ми спатия. Можех да роня сълзите си пред нея, но решихме, че ще е много по-добре да се напием и да гледаме „Тетрадката”, отново…


Следващата част на историята можете да видите тук.


Теми   спатии | спатии и сълзи | сълзи

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.