Когато бях в гимназията, си мислех, че приятелството е нещо, без което човек не би могъл да се оправя в живота. Днес знам, че със сигурност е така.
- Искрено ти благодаря, че дойде! До сватбата остават само два дни, а аз не знам какво да облека. Съдейки по помпозната покана и броят на гостите, ще трябва да си купя нещо скъпо. И високи обувки, да не забравяме високите обувки!
- От къде знаеш колко хора ще ходят?
- Пресметнах ги в главата си.
- Загубила си си ума.
- На моята покана пише, че мога да доведа един или двама човека, а аз съм просто бившето му гадже, на поканата на родителите му би трябвало да пише: Доведете квартала си, празнуваме сватба за милиони!
- Не се тревожи за това. Искам да поговорим за нещо важно, но искам първо да ти намерим нещо елегантно и секси! Добре, нека започнем от начало. Знаеш ли къде ще е сватбата? Роклите на шаферките? Букетите в ресторанта?
И така въпрос след въпрос, аз чувствах, че не съм сама, докато останалата част от мен си мислеше: Купувам си рокля… за неговата сватба с друга жена.
Множеството чанти лежаха покрай нас и уморено се оплакваха, когато Челси доби нервно изражение и тихичко ми заговори:
- Искам да поговорим за нещо, имам проблем.
- Какво има?
- Мисля, че съм влюбена… в двама.
- Съкровище, как го допусна?
- Не ме обвинявай, те са като лято и зима. Знаеш, обичаш да се препичаш на плажа, но не и жертвайки ски моментите.
- Спокойно, всичко ще бъде наред. Разкажи ми за тях, кои са?
- Единият живее на моя етаж. Мисля, че имаме нещо като връзка. Знаеш, понякога спи вкъщи, понякога аз се премествам у тях за няколко седмици.
- Няколко седмици? А мислех, че Никол няма спирачки. А другият?
- Другият е тайнствен и прилича на модел. Ако знаеш какви черти има лицето му и сините очи…
- Избери първият!
- Защо?
- Защото рано или късно, всяка жена страда от синеок мъж.
Следващата част на историята можете да видите тук.
НАЗАД
