От деца ни учат, че трябва да бъдем „добри момичета”.
Учат ни, че трябва да сме послушни и изпълнителни. Че трябва да сме внимателни и благонравни. Че трябва да се вслушваме в другите и да се грижим за нуждите им.
Учат ни, че трябва да преглъщаме гнева си. Че трябва да запазваме приличие. Че трябва да отстъпваме.
Учат ни, че трябва да бъдем премерени.
Учат ни, че трябва да бъдем вежливи. Че трябва да щадим чувствата на другия. Че трябва да сме готови на компромиси.
Учат ни да се вписваме. Да се свиваме. Да се извиняваме - за изборите си, за постъпките си, за живота си.
Учат ни да бягаме от себе си. Да променяме себе си. Да неглижираме себе си.
Учат да се борим за вниманието и одобрението на другите. Учат ни да се борим да бъдем харесвани и приемани. Учат ни да се борим да бъдем обичани.
Но не ни учат да бъдем внимателни към себе си. Не ни учат да одобряваме себе си. Не ни учат да харесваме, приемаме и обичаме себе си.
Не ни учат да бъдем себе си.
Не ни учат да се вслушваме в гласа на сърцето си.
Не ни учат да се грижим за нуждите си.
Не ни учат да не правим компромис със същността си.
Затова днес казвам СТИГА! Затова днес казва СПИРАМ!
Спирам да бъда „доброто момиче”!
Спирам да казвам „Да”, когато искам да кажа „Не”. Спирам да правя крачка назад, когато искам да направя две напред. Спирам да мисля за другите, когато искам да помисля за себе си.
Спирам да се вписвам в общоприетите роли. Спирам да се съобразявам с чуждите порядки. Спирам да следвам наложените стереотипи.
Спирам да крия себе си. И започвам да преоткривам същността си.
Защото аз съм дива и смела. Аз съм горда и решителна. Аз съм борбена и устремена.
Ще чертая сама пътя си. Ще вярвам в мечтите си. Ще се боря за приоритетите си.
И ако това значи, че за вас вече ще съм лоша, така да бъде. Важното е, че за първи път в живота си ще съм добра за себе си!
НАЗАД
