Със сигурност има места, на които не би трябвало да има деца. Има и места, на които децата трябва да внимават колко силно говорят и какво правят. Библиотеки. Музеи. Скъпи ресторанти... списъкът е дълъг.
Родителите разбират, че някои места са по-подходящи за децата, отколкото други и че трябва да следят за доброто поведение на хлапетата си сред хората, но съвсем сериозно, вдигнете ръка, ако някога сте получавали гневни погледи и яростни забележки, защото сте се осмелили да заведете дете на публично място и то се е държало като - о, Боже! - дете!
Преди няколко дни взех дъщеря си в аптеката, за да си купя лекарства и тя беше кисела. Искаше да й купя играчка, а аз не исках и като всяко дете, тя беше раздразнена. Една жена обаче ни гледаше, сякаш бяхме прокажени. Детето ми просто мрънкаше. Нито разрушаваше нещо, нито викаше силно.
Гневните погледи. Непоисканите съвети как да отглеждате детето си. Въртенето на очи и въздишките. Когато някой гледа някое дете, все едно че е атомна бомба или хлебарка, не мога да спра да се чудя как планетата Земя е толкова населена, щом толкова много хора мразят децата?
Добре, не харесвате деца - но преодолейте това свое чувство, когато сте на публично място!
Децата съществуват. Всъщност и вие някога сте били дете и също вероятно сте били шумни и буйни. Децата съществуват, а родителите са хора, които трябва да вършат задачи, да посещават лекари, да ходят на вечеря, да гледат филми и да правят много други неща, също като вас, хората, които мразите децата.
Не ме е срам да кажа, че родителите не трябва да наемат детегледачка само защото вие искате свят, в който няма писъци, плач, високи пронизителни гласове, крясъци, че на някой му се ходи до тоалетната и други детски лудории. Ако наистина искате тишина и спокойствие, може би вие трябва да се приберете у дома. Ако запушените носове, мръсните памперси, бебетата с колики и детските лудории са неща, които ви разстройват, просто си останете вкъщи.
Разбирам, че някои деца не са добре възпитани и наистина трябва да се научат как да се държат сред други хора. Но децата са си деца и се държат толкова добре, колкото могат според собственото си личностно развитие и възможности.
Един ден бях в голям магазин за офис консумативи и дъщеря ми беше във весело настроение. Беше ли груба и повреди ли нещо? Не, но беше малко по-шумна - по това време беше на 5 годинки. Докато се опитвах да разговарям с продавача, се занимавах и с нейното 5-годишно поведение. Вършех задачите бързо, за да мога по-бързо да приключа. И точно когато излизах, една жена, която ни наблюдаваше каза: "Ето защо оставих децата си у дома с татко им".
Представете си изненадата й, когато казах: "Аз нямам съпруг. Тя идва с мен".
Има време и място за всяка майка да остави децата си вкъщи с детегледачка или друг член на семейство, но реалността е, че децата не са създадени да бъдат скривани. Старата поговорка "Децата трябва да се виждат, а не чуват" е архаична и уместна единствено когато става въпрос за места, които включват дейности "за възрастни".
Това обаче не включва аптеката, магазина за офис консумативи и много други места.
По някаква причина обществото е решило кога и къде трябва да бъдат децата и кога и къде - не. Те ни казват как да ги възпитаваме. Къде и как да ги хранят. Те ни съдят за това, че сме функционални възрастни хора, докато сме и родители.
Достатъчно!
Всички ние сме били деца и ако наистина мразите хлапетата толкова много, не създавайте свои. Ако наистина мислите, че знаете всичко за възпитаването на деца, вместо да съветвате случайни непознати как да дисциплинират малките, станете експерт по възпитанието.
Пръцкането, заявяването, че им се ходи по нужда, избухванията, плачът, шегичките и нацупените им личица са просто белег на детското поведение. Като майки можем да насочим децата си да бъдат учтиви и тихи. Но не можем да ги премахнем от обществените места, когато не се държат добре и да им даваме почивка... и не можем да очакваме, че децата ни ще се държат като възрастни само защото някаква дама в магазина за хранителни стоки иска дзен тишина на опашката.
Не ме разбирайте погрешно - от майката зависи да научи как да се вържат в обществото, но обществото трябва да спре да съди родителите. Просто се опитваме да живеем като всички останали. И ако не ви харесва, може би трябва да опитате да носите тапи за уши на места, на които могат да се появят "страшните" деца.
В същото време, скъпо общество, моля ви да си спестите експертизата по възпитанието и гневните погледи за бъдещия си роман-бестселър на тема "Колко мразя децата".
Поздрави,
От името на всички майки по света
НАЗАД
