За да бъдеш добра майка трябва да се фокусираш върху сегашния миг и бъдещето, да балансираш между днешните проблеми и последващите резултати. Страхотните родители знаят, че трябва да възпитат децата си да бъдат добри, състрадателни, уверени и достойни хора, но и знаят, че трябва да изградят връзка с детето си, която да е базирана на взаимно доверие и уважение.
Ерика Рейшър е клиничен психолог с няколко книги, свързани с отглеждането на деца. Според нея има 5 неща, от които всеки родител трябва да се откаже, преди да е станало твърде късно и да е разрушил безвъзвратно емоционалната връзка с детето си.
1. Викането
Въпреки че гневът е често срещана реакция, когато детето не иска да слуша, той може да повлияе на начина, по който детето ти те възприема. Виковете може би спират мрънкането на детето ти, но не са правилната стратегия, защото детето започва да вижда викането като приемливо поведение – все пак родителите му крещят постоянно, защо и то да не крещи?
Освен това крясъците влошават комуникацията помежду ви, защото децата ти усещат, че започваш да крещиш, когато не са били послушни и когато са загазили. Обикновено родителите молят децата си за нещо и ако не получат желаната реакция има два варианта – отказват се от молбата си или почват да крещят. Чрез виковете несъзнателно ги учиш да изчакат момента, в който ще се разкрещиш, за да започнат да се държат както трябва. „Когато това се случи, ти показваш на децата си, че си наистина сериозна само когато си лоша към тях, затова те ще започнат да те игнорират възможно най-дълго, докато не се развикаш”, обяснява Ерика.
2. Постоянно се въртиш около тях
Ако си от онези твърде загрижени майки, които се опитват да решат всеки проблем на детето си, може би е време да спреш. Може да ти се струва като правилното поведение, но ако се втурваш да „спасяваш” детето си всеки път, когато си забрави обяда или когато е имало неприятен спор с учител, това може да се отрази на бъдещите му решения. Трябва да оставяш детето си само да се справя с някои проблеми и да започне да обмисля ситуациите. Ако си постоянно покрай него, за да го защитаваш от всяко зло, накрая то ще остане неподготвено за живота.
„Родителите трябва да се замислят какви щети нанасят върху детето си, когато не му позволяват да обмисли ситуацията само, когато не му позволяват да изпитва разочарование, тъга, тревога”, обяснява Ерика. „Децата трябва да се научат сами да се справят с тези чувства.” Правилната стратегия е да напътстваш детето си, за да развие умението да се справя само в напрегнати моменти и да развие отговорно поведение.
3. Подценяваш малките неща
Нещо, което всички родители знаят, но подценяват в много случаи, е значението на малките неща и моменти. Те се натрупват в съзнанието на детето и много често са причината да си мисли, че не го разбираш, харесваш и дори обичаш. „Такива деца се превръщат в тийнейджъри и възрастни, които все пак прекарват време със семейството си, те се връщат за всеки празник, но не им е приятно,” предупреждава Ерика. „Те са изградили емоционална бариера между себе си и родителите и обикновено причината за това са малки неща, които родителят е правил отново и отново. Например често не е слушал какво говори детето, не е отвръщал със същите чувства или не е показвал емпатия.”
4. Съсредоточаваш се само върху един проблем
Разрешавайки днешните конфликти, много родителите забравят да мислят за бъдещите последствия. „Нещо, което страхотните родители правят, е, че се опитват да мислят в дългосрочен план и взимат предвид последствията от всеки ден, защото малките неща се натрупват”, казва Ерика. Когато се сблъскваш с належащ проблем трябва да погледнеш на него в перспектива, защото ограниченият поглед над ситуацията води до по-големи проблеми утре.
5. Не отговаряш на чувствата с чувства
Емпатията предполага, че когато някой е разстроен или изпитва други силни емоции, обикновено негативни, ние не трябва да го убеждаваме, че няма причина да чувства това, което изпитва. Това е особено важно за родителите, защото много често детските сълзи ни се струват пресилени, а проблемите им – незначителни. Много е важно да не подценяваш притесненията на детето си и да не отричаш чувствата му, обяснявайки му, че трябва да се успокои и да не трябва да плаче за глупости. „Постоянно се държим така с децата си, а тези малки същества са способни да изпитват силни емоции дори за неща, за които ние не можем.”
Например, когато детето изпусне сладоледа си, някой от родителите веднага ще каже: „Недей да плачеш, това е просто сладолед.”
Въпреки че имаме добри намерения, това не е начинът, по който децата виждат ситуацията: „Опитваме се да им помогнем, като ги убедим, че това не е сериозен проблем. Но за много деца това е причината да се чувстват неразбрани, защото по този начин не уважаваме тяхната реалност, която все още е различна от нашата”, обяснява Ерика. „В нашата реалност това не е голяма работа, но в тяхната е огромен проблем. При емпатията не трябва да отговаряме на чувствата с разум и логика, а с чувства.” Тази малка и проста промяна може да окаже огромен положителен ефект.
НАЗАД
