„Онзи ден видях дискусия във Фейсбук за брака. Една жена искаше съвет, защото съпругът ѝ имал лошия навик да играе компютърни игри всяка нощ, буквално се прибирал след работа и от вратата сядал на компютъра. Тя беше разстроена, защото той не прекарвал достатъчно време с нея и децата и освен това никога не си лягали по едно и също време. Чувствала се самотна и се чудела какво да направи.
Не се изненадах, че тя задава такъв въпрос и че има хора с такъв проблем. Това, което ме изненада, беше колко много жени са в същата ситуация. И най-вече ме учудиха техните съвети.
„Вземи му игрите и му кажи да играе само през уикенда“, каза едната. „Ако това не помогне – счупи му игрите.“
„Направете си график“, посъветва я друга. „Всеки ден след работа правете нещо различно и в неделя, след като прекара време с вас, му позволи да играе.
Разговорът не звучеше така, сякаш се обсъждат семейните отношения на двама възрастни, а сякаш се говори за майка, която трябва да се справи с непослушното си дете.
Мога да ви напиша цяла статия за мъжете, които са пристрастени към видео игрите или имат други навици, които ги отдалечават от семейството им. Мога да ви напиша цяла книга за това как някои мъже не приемат брака и бащинството сериозно. Но този текст е към съпругите.
Спрете да се отнасяте със съпруга си така, все едно е на 8 години.
Имам 8-годишен син и постоянно го уча как да бъде възпитан мъж. Казвам му да дъвче със затворена уста. Питам го дали е сложил сапун, когато си е измил ръцете. Ограничавам времето му пред телевизора и му налагам наказания, когато заслужава. Всеки ден го уча да бъде цивилизовано човешко същество. Уча го и как да бъде добър, и как трябва да си слага чорапите за пране. За това как да си мие косата и затова, че не е прилично да говори за „ако“ на публично място.
Нормално е да му давам такива уроци, защото това ми е работата като майка. Аз трябва да го науча да бъде продуктивен и активен член на обществото, как да бъде способен и отговорен.
Но работата ми като съпруга е съвсем различна. Знам, че понякога е трудно да не се скараш на съпруга си. Изкушаващо е да му покажеш къде сгреши, да го посъветваш как да го направи по-добре. Знам, че е трудно да не се отнасяш като майка и със съпруга си. Поне на мен ми е трудно, като вземем предвид, че съм майка на три деца и почти постоянно съм на режим „мама“. Но не мога да очаквам, че той ще се подчинява на всичките ми желания като малко момче. Не е правилно да му говоря като на нищо неразбиращо дете, което ще бъде наказано, ако не слуша.
Ако погледнете обективно на ситуацията, ще забележите, че желанието да командваме мъжете си не е нищо повече от гордост и арогантност. Ние си мислим, че знаем най-добре, искаме да определяме правилата може би защото си мислим, че съпрузите ни имат някакви недоразвити мозъци? Или пък не могат да мислят логично? Не е наша работа да ги командорим. И нека бъдем честни – натякването, мрънкането, наказанията и това да им отнемем нещо, което им е приятно, никога не работят. По този начин единствено предизвикваме гняв, създаваме стени помежду ни.
Знам, че има жени, които, докато четат този текст, си казват, че те нямаше да се отнасят със съпрузите си като с малки деца, ако самите мъже не се държаха като такива. Знам. Разбирам ви. Но когато се държите като майка с такъв мъж, вие само задълбочавате проблема и се въртите в омагьосан кръг.
Ти не си възрастният във вашата връзка, който трябва да се справи с непослушното дете. Ти си възрастна, чувстваща и мислеща жена, която има връзка с възрастен, чувстващ и мислещ мъж. Няма значение дали си мислим, че съпрузите ни се държат детински. Ако се държим с тях като с мъже, е много по-вероятно да получим мъжки отговор, отколкото детски.
Бракът се основава на взаимната подкрепа, а не върху егоистичното ни желание да се наложим. Говорете си откровено, покажи на съпруга си, че го уважаваш, вместо да му забраняваш и да го наказваш, сякаш е малко дете. Тогава може би и той ще те уважава и ще те цени.“
Мелиса Еджингтън
НАЗАД
