Спри да го чакаш. Няма да дойде при теб. Не и по начина, по който искаш. Не и по начина, по който заслужаваш. Вече знаеш какво може да ти даде. И знаеш, че не ти е достатъчно.
Не се надявай да се промени. Не си казвай, че просто трябва още мъничко да изтърпиш. Няма да се промени. Не защото не може, а защото не иска. Не и в този етап от живота си. Не и заради теб. Заради вас. Ако изобщо има вас...
Знам, боли да чуеш всичко това. Но самозаблудата е още по-болезнена. Тя бавно и неусетно отравя душата ти, изцежда силата ти, убива вярата ти, че можеш и ще бъдеш щастлива.
Мислиш си, че това е връзката, която искаш. Но не е така. Защото ако беше вярно, нямаше да четеш тези редове. Ако беше вярно, щеше да се радваш на живота, щеше да си усмихната, щастлива...
Откога не си се смяла искрено, ей така, без особен повод? Откога не ти се е струвало, че летиш, а не, че ходиш?... От началото... Онова начало, когато се влюби в него. И в мечтата за вас.
Именно в това си влюбена днес. Не в него. Не в мъжа, който отново и отново те разочарова. Не в човека, който ти причинява болка. Влюбена си в мечтата за човека, в който може да се превърне. Но това е твоята мечта, не неговата. И затова само ти се бориш за нея. Връзка се гради от двама. Колкото и да си търпелива, колкото и силно да обичаш, само ти не си достатъчна.
Колкото по-рано го осъзнаеш, толкова по-рано ще се освободиш от този излишен товар и ще продължиш по пътя си – към Любовта, която те очаква.
Затова, не губи повече време. Не хаби повече чувства. Не хаби повече любов.
Тръгни си от мястото, на което не принадлежиш.
За да стигнеш там, където трябва да бъдеш.
НАЗАД
