X

Срам ме е.

от в 16:38 на 19.02.2015 в Всичко за теб | Историите на една дама


Срам ме е.

Срам ме е.

Срам ме е.
Боли ме главата и не искам да мисля за това. Сутрешното кафе, цигарата на прозореца и телевизора, който сякаш говори на себе си. Съквартирантът заспало преживя на масата, а аз усещам как цигарата пари в ръцете ми. Слухът ми е наострен и вече всички сме будни и слушаме. Не коментираме. Всеки се облича и тръгва на работа.

17 души. Шест деца. Три семейства. Изгонени са. Не ги искат.

Добре дошли в България!

С тази табела посрещаме всеки чужденец на всяко ГПП в нашата държава. Добре дошли в България! Добре сте ни дошли, особено ако сте се запътили към Слънчев бряг, особено ако носите чуждестранна, прясна валута. Добре си дошъл и ти англичанино, купи си къща в родното ми село. Стани ми съсед. Ще се разберем някакси. Ще ти копая земята, ще ти покажа как се сади лук, ще ти сипя и ракия. Ще се спогодим, само ми ела. И ти господин Грък, заповядай в България, отвори си заводче, дай работа на майка ми, на баба ми и на нея. Не няма нужда да плащаш данъци или осигуровки. Мама, да знаеш, 3-ти март и Гергьовден не празнува, ти само ми ела.

Всякаква сган е добре дошла в България и спокойно преминава разпраните граници на нашата държава.Само за тези 17 души няма място в тясната ни държава. За тях няма ракия, няма родна къща. Пред тях има подписите на 550 човека от село Розово, зад тях има родината, им разпадаща се на хиляди парчета. От тези 17 души 6 са деца. Деца! Най-малкото от тях на 2 години.

Бабите от с.Розово не са никакви баби, след като се страхуват от сексуално посегателство от двегодишно дете. Или може би от майка му? Или от сестра му? Кой бе, хора, ще тръгне да ви изнасилва, кой точно от всичките тези 6 деца?

Бабите от с.Розово са ксенофоби. Хората от с.Розово са ксенофоби. И положението по-Розово няма да бъде. Поне докато не намерим място в сърцето си за 6 деца и техните семейства. Поне докато не отворим очите си за чуждата болка. Клише, ама когато се случи в твоето семейство, става семейна история. Тези сирийски деца имат достатъчно семейни истории: за войната, за бягството, за загърбеното детство и дом, за нелегалното преминаване на граници, реденето по опашки пред посолства, бежанските лагери и тайната надежда, че ще могат да заспят спокойно у дома.

Нека не създаваме повече семейни истории на тези деца. Нека поне веднъж превърнем клишето във факт.

Клишето, което гласи, че българите сме гостоприемни.

Иначе, те сирийците ще се оправят. Ще си намерят друго селце. По-обезлюдено, такива в България бол! Ще чакат Шашмата от Розово да им върне парите. Ще седят у дома, ще се крият от съседите си, ще ги е страх и ще чакат... някой да дойде и да ги изведе навън. За пореден път.

Срам ме е.



Теми   бежанци | коментар | Розово | Сирия

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.