X

Стихотворение за Ранобудните студенти

от в 10:10 на 30.10.2013 в Звезди | Социални медии


Стихотворение за Ранобудните студенти

Стихотворение за Ранобудните студенти

Ранобудните студенти, които цяла вечер стоят на пост на северния вход на Софийския университет, получиха стихотворение от Василена Янкова, студентка по медицина в университета Лудвиг-Максимилиан в Мюнхен. Ето го и него:

 

Сърцето бие все по-бързо, не спира

душата се бунтува, страхът ни умира.

Дни на промяна, на революция миг,

и историята сега ще чуе нашия вик.

Обикновено обичаме да говорим за български синдром,

който се намира във всяка панелка, във всеки по-заможен дом.

И този народ за нищо не ставал,

всеки бил лош, зор не си давал.

Все сме недоволни, все ни е криво,

помага ни само домашното пиво.

Често си казваме, че няма такава държава,

че не трябва да ни пука, че не си заслужава.

Но не е така, разберете го, моля!

Приемете вий, хора, в процесите своята роля!

Защото светът е наш и наша е тази страна

и да попари нашия устрем, не се е намерила такава слана.

Защото ние сме млади, мечтаем, живеем,

България обичаме, за нея милеем.

Често ни казват да ходим в чужбина,

по възможност да не се връщаме в наш’та родина.

И знаете ли ... аз гo направих, вече ме няма,

но болката става с всеки ден по-голяма.

И въпреки че днес пред мен стоят немски дървета,

шумят немски бирарии, немски кръчми, кафета,

друга картина пред моите очи сега трепти,

става все по-силна, рисува с мечти.

Защото в моята мила далечна страна,

където всяка нощ ме отвежда съня,

младите хора са силни, устремени

да постигнат своето са твърдо решени.

Университетите един по един затварят врати,

отрупват се с плакати старите здрави стени.

„Окупация! Окупация!” – това викат сърцата,

обединяват се, бият дружно, променят нещата.

Защото искат бъдещето си в своите ръце,

да се освободи от вериги всеки дух, всяко сърце.

Окупират бъдещето си преди да е дошло,

преди да им го отнеме политическото зло.

Защото те са силни и имат права,

да решават и да променят своята съдба.

А каква сила ги движи тези български студенти,

че толкова искат на своя живот да станат диригенти.

Мързел, отегение, слава, пари?

Не, по-хубаво е... Надеждата за по-хубави дни.

Когато качествата на човека ще му определят съдбата,

а не това колко пари може да даде на баща ти ръката.

Когато хората трудолюбиви ще бъдат ценени,

а не заради някакви Мамини и Татини все заменени.

Когато човешкото достойнство ще победи политическата злоба,

надвиснала над страната ни като тъмна прокоба.

Когато няма да има ГЕРБ, Атака, комунисти,

когато ще можем да бъдем просто шумни идеалисти.

Когато себичността, егоизмът и корупцията потънат в земята,

и дадат шанс на духа и идеалите да си разперят крилата.

Но за да дойдат тези дни промяна е нужна,

усилията са общи, борбата е дружна.

И ти, читателю, сигурно си мислиш сега:

Е колко да са много пък тези деца,

които се бунтуват, окупират и викат

и искат подлеците политически в миша дупка да натикат?

Много са, защото не са само тези, които са на българска земя,

а всички млади българи у нас и по света.

Ние сме заедно и ще се подкрепяме здраво,

защото да променим страната - това е наше право.

И макар че някои сме в други държави,

никой от нас България няма да забрави.

Защото тя живее в нашите сърца

и за нейното бъдеще ще преобърнем света.

 

Източник: Ранобудните студенти



Теми   Василена Янкова | протест | стихотворение | студенти

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.