В определен етап от живота ни става обичайна практика да водим децата си навсякъде с нас – дори те да са единствените деца в компанията. Все пак невинаги можем да намерим детегледачка или да ги оставим на баба и дядо, а и какво толкова – ние обичаме децата си и вярваме, че могат да се държат прилично. Една жена обаче се бунтува срещу негласното правило, че децата ти винаги трябва да са с теб. Дали има основание?
„Знам, че ще прозвуча зла, но поне ме изслушай.
Аз съм гаднярка.
В момента съм в екзистенциална криза заради някакво си събитие във Фейсбук, което се каня да публикувам. Проблемът идва от една-единствена фраза: „Само възрастни, моля“.
С това изречение обядът ми звучи повече като секс парти, отколкото като невинно събиране, на което да опитаме новата ми рецепта за френски прасковен пай. Сигурно мога да се измъкна с извинението, че домът ми е наистина тесен – в кухнята едва се събират трима души, пълно е с остри ъгли и с предмети, които детето ти може да събори и да се нарани, а и да не забравяме особено жизнерадостния доберман. Изводът е: Домът ми не е подходящ за децата ти. Но все пак не това е проблемът.
През последните 20 години стана обичайна практика приятелите ми да водят децата си с тях. Отиваме на маникюр – децата също идват, отиваме на вечеря – естествено, че и децата ще са там. Децата са ВИНАГИ наоколо, което прави воденето на разговор между възрастни невъзможно. Някогашните „момичешки вечери“, които включваха мен и една моя приятелка, станаха „момичешка вечер + дете“. Вече имам огромен опит в това да съм „третото колело“, когато излизам с моя приятелка и детето ѝ.
Да, може и да съм гаднярка. Но мисля, че имам правото да съм. Това е моят дом. Да, тясно е. Да, детето ти може да се нарани. Да, кучето е досадно любвеобилно и ще иска да почисти мозъка на детето ти през ушния му канал. Това са достатъчно основателни причини, но истинската причина е друга.
Не искам децата ти в моя дом.
Предпочитам разговорите между възрастни. Предпочитам храната за възрастни, питиетата за възрастни и поведението на възрастни. И знам, че много родители ще ме уверят, че детето им се чувства добре в такава обстановка. Е, аз не се чувствам добре, когато детето ти е там.
Веднъж моя приятелка се появи на новогодишния обяд с 15-годишния си син, след като многократно ни увери, че той вече направо си е възрастен. Разговорът започна с „пиперливи сцени в някои сериали по кабелната“, премина през по-приемливи теми и завърши с продължителна тишина. Накрая синът ѝ ни показа някакви си негови танцови движения.
И край. Това беше историята. Вълнуващо, нали?
На Деня на благодарността организирах вечеря и, естествено, поканих най-добрата ми приятелка. Тя дойде с най-новото попълнение в семейството ѝ – бебето. Затворих кучето в колибката му, наех бебешко креватче и прочие. Изтърках подовете до блясък и минах килима с пароструйка. На вечерята бебето се понесе от един скут на друг, а хората, които не бяха заинтересувани от това да дундуркат бебе, се изнизаха в другата стая. Получи се един много странен социален експеримент: когато бебето се появеше в една стая чрез предаване от ръка на ръка, някои от хората бягаха в другата стая.
След като моята приятелка си отиде, се почувствах облекчена, защото не трябваше да се притеснявам, че ще настъпя някоя играчка, че ще кажа някоя неприлична дума. Кучето отново тичаше свободно, надушвайки миризмата на бебе и отправяйки ми обвинителни погледи.
И въпреки че се шегувам, че съм гаднярка, че съм егоистка, задето налагам такива правила, истината е, че не би трябвало да се чувствам така. Не би трябвало да съм „гаднярка“ само защото искам да се срещна с теб, а не с бебето ти.
Разбира се, че когато ходя на гости на приятели, очаквам децата им да са там. Нагаждам се към ситуацията – внимавам какво казвам и как се държа. Когато излизаме навън, е приемливо да доведеш детето си, ако не съм изрично споменала, че искам да сме само двете. Но когато става дума за моя дом...
Просто не ми е приятно в компанията на деца, на някои не им е приятно да ядат копър, на други не им е приятно да са около кучета, но нито веднъж не съм казвала на такива хора: „О, но със сигурност ще харесаш моето куче!“
И знам, че детегледачките са скъпи и че родителите обичат да са около децата си. Това, което ме дразни, е, че родителите си мислят, че останалите също обожават да са около децата им.
И обобщението е: Децата ти не са добре дошли в дома ми, защото това е моят дом. Ще те уведомя, ако това се промени.
И да, гаднярка съм.“
Аманда Блъм
НАЗАД
