Светът е спрял.
Пауза
Но ние сме тук. Застопорени във времето, докато животът си върви. Забрави за страха. Прегърни надеждата. Тя е непретенциозна, не бърза. От теб се изисква да повярваш, да повярваш, че утре ще е по-добре. Ние трябва да продължим някак. Няма друг начин или поне не знаем за него. Искаме всичко да придобие смисъл, да имаме контрол и отговори. Искаме всичко да се нареди.
Как си? Може би един кратък разговор? Как е времето? Как е работата? Пак ли е същата или е съвсем различно? Моля, не споделяй болката си с мен. Подминаваме се, не махаме и не се усмихваме. Говорим си зад гърба. Обвиняваме, лъжем, изневеряваме, wикаме, плачем и се разпадаме. Публикуваме снимка с интересен коментар, за да залъжем всички. Добре съм. Животът е прекрасен. Наздраве! Трябваше да се виждаме по-често. И преди светът да спре бяхме такива. Сами.
Наречете го "карантина", но ние сме затворени, както бяхме преди. Сега просто бягаме с нова причина.
Но сега е реално. Принудени сме да се изправим пред причината.
Натисни бутона “play”.
Няма време за губене. Направи онова, което никога не си, което така и не можеше. Зарежи всичко. Бъди тази, която искаш. Чувствай, действай, желай. Прави грешки отново и отново. Опитвай. Бъди себе си. Бъди свободна, истинска и забрави какво светът ти е казвал.
Светът е спрял, но ти си жива!
НАЗАД
