Напрягащо е да водите един и същи спор отново и отново.
Не намирате решение. Започва се с малко недоразумение, но някак си се превръща в огромна планина, която просто не можете да покорите. Как се случва?
Не сте сами.
Има една дума, която подпалва всеки спор и кара и двете страни да избухнат.
Жокер - това е думичка, която използваме непрекъснато. Думата, която кара всеки спор да ескалира по-бързо от всяка друга! Употребата й кара човека отсреща да се защитава, дразни и атакува. Ще забележите, че пулсът ви се усилва и се вбесявате.
Коя е тази думичка?
ТИ!
Да, точно така - ти!
Посланието “ти” се съсредоточава върху това, което отсрещният прави, вместо върху вашите действия.
Правим го без да мислим. Това е често срещана тактика в конфликт. По-лесно е да видим чуждото поведение, но посочването на грешките поставя началото на войната.
Ето някои примери за посланието “ти”.
“Ти никога не отговаряш на съобщенията ми. Защо просто не отговориш, когато те питам нещо? Нямаше да ти пиша, ако не се нуждаех от нещо, но ти винаги си зает. Не те е грижа за никого, освен за себе си.”
Чуването на думичката “ти” подпалва защитни реакции, защото се чувствате длъжни да се защитите и да докажете, че човекът отсреща греши. Дори и да не сте направили нищо нередно, желанието за защита е автоматично. Опитвате се да запазите достойнство. Ако обвините другия ви се струва, че сте измъкнали. Вие сте правите. Алкохолиците и хората с други зависимости използват това, за да отвлекат вниманието от тяхната зависимост и работи. Човек се въвлича във вината до такава степен, че не може да решава сам за себе си.
Как да спрете играта на пинг-понг
Когато разговорите започват с “ти”, това се превръща в напрягаща игра на пинг-понг. Чувствате се критикувани, затова започвате контраатака. Партньорът ви прави същото. Това може да продължи завинаги. Водите един и същи спор с години - без разрешение.
Много е отчайващо, защото нищо не се променя. Ако можеше само другият човек да се промени…
Можете да спрете този цикъл като се фокусирате върху себе си. Звучи много просто. Но започвайте разговорите по правилния начин. Обърнете внимание колко пъти ще чуете думичката “ти” днес. Ще видите как след нея и най-нормалния разговор ескалира. Когато “ти”-посланията спрат, на говорещия може да му се има повече доверие. Споделяте, без да правите другия грешник. Това често изисква известно планиране. Ако си го напишете предварително, може да ви бъде от полза.
Вашият партньор ще стане по-възприемчив, защото не може да се спори с чувство. Ще бъде по-склонен да слуша, защото не става дума за това кой е грешен и кой прав. Когато споделяте гледната си точка, избягвате вината. Това дава силен пример другият да направи същото. Няма опити за поемане на контрола. Това е начин да изразите себе си и след това да не изпитвате вина.
Силата на “аз”
Използването на “аз”-послания работи. Те са много важни, защото ще ви държат вън от беда. При тях фокусът е върху вас. Изразявате чувствата си, мненията си, нуждите си. Просто, но ефективно.
Ето как изглежда: “Снощи се почувствах наранена, когато каза, че не помагам у дома. Измих съдовете предната вечер и си мислех, че помагам”.
Важното е да комуникирате притеснението си, а не да атакувате. Съсредоточете се върху конкретната ситуация. Когато ти (направи даденото нещо), аз се почувствах (някак) и ми се иска (да направиш това и това).
Обърнете внимание на това колко често казвате “ти”
Вашето предизвикателство е да обръщате внимание. Забележете връзката между съсредоточаването върху другите и емоционалността на вашите реакции. Започнете да изразявате мнението си, за да избегнете търсенето на прав и грешен в ситуацията. Ако говорите за поведението на партньора си, придържайте се към фактите. Избягвайте генерализации като “винаги” и “никога”. Тези думи причиняват защитна реакция по същия начин, по който и думичката “ти”. Съсредоточавайки фокуса върху себе си, става по-лесно да слушате и да работите върху нещата. Ако целта ви е да се разберете взаимно, избягването на думата “ти” е страхотно начало.
Изисква практика, но си заслужава.
НАЗАД
