X

Тайните скандални записки на Пушкин

от в 09:09 на 16.11.2014 в Свободно време | Книги и цитати


Тайните скандални записки на Пушкин

Тайните скандални записки на Пушкин

Скандални, истински, кратки и философски, "Тайните записки на А.С. Пушкин 1836-1837" вълнуват както литературни авторитети, така и хиляди хора по цял свят и поставят под съмнение истинността на Пушкиновото творчество. Dama.bg ви представя част от спорните мисли на поета, който през 1828 г. пише "Искате да бъда съвсем откровен? Може би съм изящен в писанията си, но сърцето ми е най-вулгарно и наклонностите ми са чисто еснафски." Истина или не, можем само да гадаем.

"Нетърпението е най-голямата ми беда. Щом желанието към някоя жена се разпали, искам я на мига. Не мога да се държа прилично и, слава Богу, на повечето жени това им харесва. Способен съм да ухажвам само онези, към които съм равнодушен."

"Няма по-голяма щастие за мъжа от това да притежава идеално красива жена и да я получи девствена. Когато потъвах в моята новородена жена, когато я прегръщах, чувствайки новородения й дъх до ухото си и леките й движения, едва незабележими заради неизживяното й чувство за срам от отдаването, аз изпитвах състояние на тържество, което би могъл да изпита само Бог в акт на сътворяване."

"Щом за влюбените времето спира, тогава да бъдеш влюбен е единственият начин да задържиш гибелния ход на времето. Но тъй като е невъзможно да си постоянно влюбен в една жена, аз се влюбвам в различни жени."

"Има два вида щастие - когато отиваш при жена, пълен с нетърпеливо предвкусване, и когато се връщаш освободен от жената и желанието си."

"Ако не знаеш мислите на жена си, можеш да се увенчаеш с рога, а това ми е отвратително и непоносимо. Доста съм използвал незнанието на съпрузите, любувал съм се на току-що поникналите им рога, които никой освен мен не виждаше."

"Силата на светските красавици се таи в създаваната от тях илюзия за божественост, затова е толкова сладострастно да я разпръснеш безцеремонно. О, велико, прелестно знание!"

"Заблуждавах се, че ще мога да извая от Н. каквото си искам. Талантът не може да се научи, трябва да се родиш с него. Н. няма талант за любов, а за кокетство. Това, което аз наричам изтънченост, тя нарича разврат."

"Гордеех се със славата си на любовник не по-малко, отколкото със славата си на поет, но в семейството за мен нямаше поле за изява."

"Бракът наистина е свят, защото похотта постоянно изчезва, отношенията стават приятелски, равнодушни, а често и враждебни. Голото тяло престава да е греховно, тъй като не предизвиква съблазън."

"Изневярата ме отведе при порока, затова всичко, и най-честната ми постъпка, се превръща в безчестие. Пътят на порока е път към пропастта."

"Престорената наивност предполага мръсно въображение. Невинното момиче няма да се бори с влечението си, защото не знае, нито си представя до какво може да я доведе. Ако опитната жена, която познава силата на своята и на мъжката похот, се прави на недостъпна, това идва от ясното съзнание за предстоящите затруднения."

"Напоследък Н. ме докарва до бяс - тя е причината за непоносимия ми живот. Омъжи се за мен не от любов, не от похот, а за да се отърве от шамарите на майка си. Ако ме обичаше, може би нямаше да се влача по курви. Красивата й глупава мутра понякога ми е толкова омразна, че не знам кого по-напред да убия - нея или Дантес."

"Когато се женим, кълнем се да бъдем верни. Как можех да се кълна във вечна вярност, ако не знаех какво е да бъда и седмица верен? Обичаите използват нашето незнание, за да изтръгнат клетви, за които по-късно можем само да съжаляваме."

"Жените се подчиняват на властта на желанието, парите и силата. Повечето жени бавно и вяло проявяват желанията си, затова Бог е дал на мъжете сила и пари. С пари и сила ще получиш всяка жена, но от теб зависи да възбудиш желанието й, а възбудиш ли го веднъж, вече няма да имаш нужда нито от пари, нито от сила."

"За да имаш пари, трябва да ги обичаш, а аз изпитвам само уважение към властта им. Те чувстват това и ме отбягват. Аз обичам жените, затова те споделят чувствата ми. Обичам поезията и Музата ме обожава."

"Съзнавам грешките си, но не ги поправям. Това само доказва, че можем да съзираме съдбата си, но не можем да я променим. В осъзнаването на грешките разпознаваме пръста на съдбата, а невъзможността да ги поправим, показва колко силна е властта й."

"Моята пламенност, нетърпение и трепет ме убеждават, че още съм жив."

Източник: "Тайните записки на А.С. Пушкин 1836-1837" (ИК Кибеа)



Теми   книга | литература | Пушкин | цитати

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.