Здравей дъще, позна ли ме?
Аз съм тази, дето те носеше,
дето плака, докато те раждаше
и те милваше и докосваше.
Аз съм тази, дето целува
чак до гъдел ръчичките,
дето нощем будува
щом са мокри очичките.
Аз съм тази, дето боли я
до припадък сърцето,
ако само си гладна
или пари челцето.
Аз съм тази дето ще връзва
панделки на косичката,
всяка раничка ще превързва
на коляното и душичката.
Аз съм тази, дето ще страда
щом ти разбият сърцето,
паднеш ли, ще те изправям,
ще ти посочвам небето.
Здравей дъще, позна ли ме,
моя обич голяма!
В твоя мъничък свят аз съм всичко...
Здравей любов, аз съм мама!
Автор: Зорница Петровска
НАЗАД
