X

Ти си майка и знаеш...

от в 15:10 на 26.10.2015 в Всичко за теб | Историите на една дама


Ти си майка и знаеш...

Ти си майка и знаеш... Снимка: www.popsugar.com

Преди няколко седмици, една от най-близките ми приятелки загуби 21-месечната си дъщеричка завинаги, след като тя почина неочаквано. Аз и тя живеем в двата края на страната, но въпреки това взех първия автобус и отидох да я видя през уикенда. Честно казано, бях едно кълбо от нерви, тъй като не знаех какво да кажа на нея или на съпруга ѝ. Как щях да намеря думите, с които да ги успокоя? Как щях да избегна казването на грешните неща? Исках да намеря най-точните думи... И тъй като по една случайност съм писателка, реших, че думите са един от малкото начини, чрез които мога да се изразявам цялостно и точно.

Все пак, аз бях напълно "изгубена" заради нейната загуба. Имайки две здрави деца вкъщи, осъзнах, че няма как да разбера болката ѝ. Как, по дяволите, ще успея да я успокоя, след като никога не съм била в ситуация дори близка до тази? Въоръжена с цитати от Библията и няколко часа прекарани в репетиции пред огледалото, аз влязох в дома им. Никога, дори след милион години, нямаше да успея да предположа какви думи щяхме да си разменим аз и тя, колко силни и запомнящи се щяха да бъдат. Важни бяха думите, които тя ми каза!

От нея. Към мен.

Точно така. Моята приятелка, която в момента се доказва като един от най-силните хора, които познавам, каза нещо по време на мъката си, което завинаги ще има кътче в сърцето ми. Това е фраза, толкова простичка, но въпреки това успя да докосне неподозирани места в съзнанието ми. Докато описваше събитията около смъртта на дъщеричката си, тя се опитваше да ми разкаже възможно най-достоверно как са протекли минутите и часовете след края, през които тя е продължавала да държи ръката на момиченцето си. Описвайки ги като най-страшния и реалистичен кошмар в живота си, тя каза със сълзи, стичащи се по бузите й „Ти си майка, знаеш.“

Ти си майка, знаеш.

Тази фраза отне въздуха ми – отнесе и всичките ми жалки опити да изглеждам хладнокръвна и силна до този момент. Заради тази фраза, точно в онзи момент, аз най-после започнах да разбирам тъгата ѝ. Разбира се, и преди този момент, сърцето ми вече беше разбито на хиляди парченца – смъртта не се преживява лесно от никой. Но признавам ,че не разбирах напълно ролята ми на близък приятел и майка. До този момент бях търсила все на грешните места фразите и думите, които исках да кажа, а бях пропуснала най-очевидната връзка помежду ни – майчинството. Може би не разбирах болката, която тя изпитва, но знаех какво е усетила, когато е прегърнала детето си за първи път. А да го изгуби? Няма точни думи, освен може би...

„Аз съм майка, зная.“

Да изгуби детето си е най-големият страх на всяка майка – няма значение коя си или каква майка си избрала да бъдеш. Оттогава насетне тази фраза не напуска съзнанието ми и заема челна позиция винаги, когато говоря с други жени, които са вече майки. Със сигурност всяка една от нас има различен начин на възпитание и отглеждане на детето си, но има едно общо нещо между нас – сърцата ни са пряко свързани с децата ни. Това прави всички тези войни на какви ли не теми между майките... напълно абсурдни!

Ти си майка, знаеш.

И така, отидох с моята собствена майка, която наскоро бе диагностицирана с рак на гърдата на една от процедурите по лечение и в чакалнята се загледах в млада майка, която беше там със сина си. Той беше може би на 3 години (но ми беше много трудно да определя възрастта, понеже изглеждаше толкова мъничък). Детето носеше наметало с цветовете и буквата на Супермен, както и една от онези светло зелено-синкави болнични маски на устата си. Беше седнало в скута на майка си. Тя му каза нещо много тихо. Сърцето ми спря. Една майка страдаше за друга такава. И сълзите започнаха да се ронят от очите ми, въпреки че не знаех абсолютно нищо за тази жена. Въпреки че седях в чакалнята може би по-малко от 30 секунди... Въпреки че собствената ми майка седеше до мен, за да влезе в тази стая за лъчетерапия. Това е лудост, мислех си "Дори не познавам тази жена".

Но това, което знам е, че аз съм майка.

По-късно си взимах вечеря от един ресторант и една от служителките там говореше по телефона в тоалетната. Имаше трудности с намирането на детегледачка, докато смяната ѝ приключи. Тя беше уплашена. Тя беше ядосана. Тя беше разстроена. Сърцето ми прескочи един удар и сълзите изпълниха очите ми за пореден път.

Аз знам, аз съм майка.

Когато се прибрах в къщата на майка ми, напълно разбита, заради загубата на приятелката ми, мама се опита да ме успокои. Пита ме дали съм добре. АЗ? Тя беше тази, която е с диагноза, би трябвало аз да успокоявам нея. И в този момент ми просветна защо тя е толкова притеснена дали аз съм добре.

Тя знае, тя е майка.

По време на полета ми обратно за вкъщи, срещнах друга майка, която почти през целия над 4 часов полет стоя права, с невръстния си син, защото при всеки опит да седне, той започваше да плаче. Тя изглеждаше уморена и ядосана. Поглеждаше си часовника непрекъснато, но не спря да целува малката плешива главичка в ръцете си.

Аз знам, аз съм майка.

Виждате ли, това е чертата, която ни обединява всички. Бедни майки. Богати майки. Млади майки. По-възрастни майки. Майка на здрави деца. Майки на болни деца. Майки на новородени. Майки на деца, които вече имат свои деца. Тази луда и безгранична любов, която изпитваме към децата си, която изпълва всяка една от нас. Гарантирам ви!

И този факт е болезнен понякога. Ето защо всяка реклама с дете в нея ни просълзява. Ето защо не можем да гледаме новините. Ето защо се качваме в колите, спираме пред училищата на децата си, оставяме ги на първия им учебен ден и после плачем, шофирайки. Ето защо хранителните алергии са ужасяващи. Ето защо сърцата ни потрепват, когато чуем за спонтанен аборт или проблеми със забременяване. Ето защо сме будни в 3 през нощта и се притесняваме за децата ни тийнейджъри. Ето защо мисълта, че един ден малките ни дечица ще излетят от гнездото, ни кара да си пием кафето и да хлипаме. Ето защо смъртта на дете е толкова ужасяваща, разтърсваща и непреодолима.

Ето защо винаги трябва да даваме най-искрената подкрепа на приятелките ни, които също са майки. Не само на тези, които изживяват най-голямата болка – а именно загубата на дете, а и на тези, които преминават през обичайните проблеми при отглеждането на едно малко човече. Прегърнете я и ако се затруднявате с намирането на правилните думи, всичко което трябва да кажете е много просто и кратко: „Аз знам, аз съм майка.“

Но вероятно вече знаете всичко това. Все пак, вие сте майка!

 


Теми   загуба | майка | майчинство | подкрепа

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.