Тя няма нужда от скъпи подаръци.
Тя няма нужда да я водиш в луксозни ресторанти.
Тя няма нужда от огромни букети с рози.
Тя има нужда от теб.
От истинския теб.
И най-скъпият подарък не може да компенсира това, че си бил до нея на Коледа.
И най-луксозният ресторант не може да замести това, че вечер не седиш на масата до нея.
И най-огромният букет с рози не може да замени откъснатото цвете в някой парк, докато се разхождате заедно...
Тя няма нужда да й се реваншираш.
Тя има нужда да й се посветиш.
Така, както тя се е посветила на теб.
Тя има нужда да хванеш ръката й и да кажеш на всички, че си с нея.
Тя има нужда да чуе, че искаш бъдещето и настоящето ти да е с нея.
Тя има нужда да почувства, че си тук, за нея.
Тя не иска повече обещания.
Не иска повече оправдания.
Не иска повече отлагания.
Тя иска да живее, да обича, да бъде. С теб. Тук и сега.
Защото започва да разбира, че, ако сега не си готов, никога няма да бъдеш готов.
Защото започва да се уморява.
Защото започва да се отчайва.
Затова, ако наистина я обичаш, вземи я.
Ако ли не,... пусни я.