Преодолях те и пак съм аз.

Събуждах се и плачех, заспивах със сълзи.

А къде беше ти?

Беше ли до мен в моментите, когато ми беше нужен? Искаше ли да ме чуеш, когато можех само да шептя? Вярваше ли в мен, когато крачех неуверено напред?

Днес не си до мен, но аз стоя здраво на краката си.

Аз начертах пътя си. Макар и самотен, той е изграден от мен, от моите сълзи и от моята воля.

Защо ми трябваше да плача, след като беше необходимо само да се вгледам в себе си. Силната съм аз, не ти.

Вече знам, че мога силно да обичам. Знам, че мога силно и да страдам. Знам, че мога всичко и сама.

Събуждам се с усмивка, заспивам с планове за утрешния ден.

Преодолях те!

Аз съм силна, уверена и знам, че ще оцелея. Знам, че мога!