Тя няма нужда от скъпи подаръци.

Тя няма нужда да я водиш в луксозни ресторанти.

Тя няма нужда от огромни букети с рози.

Тя има нужда от теб. 

От истинския теб.

И най-скъпият подарък не може да компенсира това, че си бил до нея на Коледа.

И най-луксозният ресторант не може да замести това, че вечер не седиш на масата до нея.

И най-огромният букет с рози не може да замени откъснатото цвете в някой парк, докато се разхождате заедно...

Тя няма нужда да й се реваншираш. 

Тя има нужда да й се посветиш. 

Така, както тя се е посветила на теб.

Тя има нужда да хванеш ръката й и да кажеш на всички, че си с нея.

Тя има нужда да чуе, че искаш бъдещето и настоящето ти да е с нея.

Тя има нужда да почувства, че си тук, за нея.

Тя не иска повече обещания.

Не иска повече оправдания.

Не иска повече отлагания.

Тя иска да живее, да обича, да бъде. С теб. Тук и сега.

Защото започва да разбира, че, ако сега не си готов, никога няма да бъдеш готов.

Защото започва да се уморява.

Защото започва да се отчайва.

Затова, ако наистина я обичаш, вземи я.

Ако ли не,... пусни я.