Очите й вече не проблясват, щом чуе името ти... Не потреперва, щом минеш покрай нея и сърцето й не бие по-бързо, щом й се усмихнеш.
Ти си просто един лош спомен.
Така, че не се изненадвай, ако следващия път, в който я срещнеш, тя дори не те погледне. И не си прави труда да говориш с нея, защото няма да получиш отговор.
Тя вече приключи с воденето на все същата битка, която постоянно губеше.
Най-тъжната част е, че нямаш кого да виниш, освен себе си. Тя ти даде всеки шанс, който можеше да поискаш. И всеки път ти беше този, който прецаква всичко.
НАЗАД
