“Най-болезненото нещо е да изгубиш себе си, докато обичаш някой друг, и да забравиш, че ти също си специален.” – Ърнест Хемингуей
Хората си обещават, че ще остават завинаги заедно, нали?
Но аз не ти обещавам това. Не. Обещавам ти само едно – че ще си тръгна от теб.
Въпреки че не го бях планирала по този начин. Планът ми беше да остана до теб. Завинаги. Планът ми беше да прекарам живота си с теб. Да остарея с теб.
Но един ден погледнах себе си. Погледнах живота си. И да ти призная, не ми хареса това, което видях. Защото от огледалото ме гледаше слаба и изпита жена, която беше забравила как да иска това, от което се нуждае.
Много пъти си тръгвах от теб. Но винаги се връщах. Защото те обичах.
Хубавото на нашата връзка е това, че научих какво би направило едно човешко същество за друго, когато наистина го обича. Почти невероятно е какво сме готови да жертваме в името на любовта. Понякога толкова се фокусираме върху човека пред себе си, че забравяме кои сме ние.
Да. Аз направих точно това. Забравих коя съм.
Знам, мислиш си, че си тръгвам от теб, защото ме нарани. Tова е вярно, но не е най-главната причина за решението ми.
Ще дойде ден, в който ще ти простя и ще забравя всичко, което ми причини. Но ако днес остана с теб, няма да мога да простя на себе си утре. А мили мой, да мога да простя на себе си е много по-важно от това да простя на теб.
Затова си тръгвам от теб.
Тръгвам си, за да започна връзка със самата себе си. Тръгвам си от теб, за да си спомня как да обичам себе си.
Имам нужда да си припомня, че не съм поробена от любовта си към теб. Имам нужда да разбера на какво съм способна и колко далече мога да стигна. Какво мога да постигна. Без теб.
Искам да видя в огледалото силна и независима жена, която не се страхува от неизвестността.
Искам да се разхождам по улиците и вятърът да си играе с косата ми, докато аз си мисля: „Обичам себе си и живота си”. Ако обаче остана с теб, ще продължа да ходя с поглед, забит в земята. И рано или късно ще се намразя затова, че съм ти дала повече шансове, отколкото си заслужавал.
Време е да дам шанс на себе си.
Искам да си дам шанс да опозная себе си – жената, която забравих. Искам да правя нещата, които правех с теб. Искам да ги правя сама. Искам да знам, че мога и без теб.
Ще отварям бурканите, които те молех да отваряш вместо мен. Ще вдигам кашоните, които те молех да вдигаш вместо мен. Ще правя всички трудни неща, за които бях свикнала да моля теб.
Ще се обичам. Повечето отколкото го правеше ти.
Ще опозная отново себе си. Такава, каквато съм без теб. И знам, че ще се харесам. Нямам нужда от теб, за да ме допълваш. Защото аз вече съм цяла.
Ще правя всичко онова, което отлагах, от което се отказах. Заради теб. Сега е време да го направя. Заради себе си.
Ще си тръгна и няма да се обръщам назад. Защото вече не се нуждая от теб. Защото открих себе си. И защото знам, че там ме чака човек, който ме обича повече от теб. Този човек съм Аз.
Когато протягаше ръце към мен, аз винаги те прегръщах. Но сега ще прегърна себе си. Сега е време да обърна внимание на себе си. Ръцете ти винаги ме водеха по трънливи пътища. Затова ще те пусна. За да намеря своя път.
Няма да съжалявам, че си тръгвам от теб. Ще съжалявам само, че останах толкова дълго.
Автор: Илайн Йосеф
НАЗАД
